Мястото на феновете е по стадионите 0

За какво е спортът, ако не за феновете. Такава би трябвало да бъде идеята на спорта в един идеален свят, какъвто нашият не е. В съвременната спортна реалност парите са повече от важни - те са показател за класа, напредък и възможност за развитие. Но аз продължавам да настоявам, че феновете са необходимата частица, която може да затвори цикъла.

Без тях положението би било нещо като да заснемете филм, но никой да не дойде да го гледа. Няма смисъл, ако ще го правите само за себе си. Във футбола наричат привържениците "12-ят играч", но не съм сигурна, че смисълът на това прозвище се е запазил и до днес.

Какво е положението по родните стадиони. В последните 10-15 години родният футбол не се радва на масова популярност, а когато има някакво повишение на интереса, то е временно. Причините са много и всякакви и не е сега моментът да ги коментираме. По-важното е да обърнем внимание на един факт, който прави впечатление напоследък. Част от българските футболни запалянковци предприемат кампании, с които да стимулират своите съмишленици да се върнат на стадионите, а не да гледат срещите на любимия си отбор пред телевизора.

Най-новата подобна кампания е на "сините" фенове, които под надслов "Левски докрай" облепиха България със сини плакати, призоваващи феновете да бъдат активни и да следват отбора си по време на първенството, без значение от резултатите. Макар и не така явно, запалянковците на повечето големи български отбори като ЦСКА, Локомотив Пловдив, Ботев Пловдив и др. винаги са били красноречиви в желанието си да пълнят стадионите, както в България, така и по света. Онези от вас, които редовно следят големите европейски първенства, знаят, че например във Висшата лига стадионите винаги са добре посетени. Там хората масово си купуват абонаментни карти, които им гарантират място, а и премахват нуждата от редене на опашки за билети и други досадни подробности.

У нас картите също вече навлизат сериозно и са предпочитани от голяма част от любителите на футбола. Както в чужбина, така и тук притежанието на абонаментен пропуск носи винаги някакви предимства, като например намаления на билети, по-рано пускане на пропуски за по-важни мачове и т.н. Все важни за един фен неща. Но и дори да нямат подобни придобивки, много фенове осъзнаха, че всеки може да остане мързеливо пред телевизора и да се налива с бира, псувайки по футболистите. А колко по-добре би било хората да нямат търпение да се видят с приятели, да отидат на стадиона, да пеят и да се радват на атмосферата, а после като се прибереат, ако толкова държат, пак могат да извършат действията с бирата и псуването. Това вече си е тяхна работа.

Иска ми се повече хора да осъзнаят, че истинският запалянко е там, на стадиона, независимо какъв цвят е шалчето му. Истинският футболен фен винаги е готов да подкрепя отбора си, независимо дали пада с много или бие на магия. Истинският фен е с отбора, бил той в центъра на града, в крайния квартал или гостува извън града. Пред телевизора всички са просто зрители. На стадиона - там са феновете.