Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Хуманоидните роботи вече не са само част от научната фантастика. Създадени от човека, но способни да изпълняват задачи и да вземат решения въз основа на алгоритмите, с които са обучени, те постепенно навлизат в различни сфери на обществения живот.
На 18 юни на българския пазар ще бъде представен IRON – хуманоиден робот с външен вид, близък до човешкия, разработен от китайската компания XPENG.
България също вече има своя принос в тази технологична област. Роботът Робърт е създаден в Женева с участието на специалиста по роботика Методи Димитров. Смятан за първия български хуманоиден робот, той набира популярност в социалните мрежи чрез своите анкети сред случайни минувачи.
Развитието на сектора набира скорост и извън традиционните технологични центрове. В края на май, по време на посещение в Китай, президентът на Сърбия Александър Вучич обяви планове за създаване на хуманоидни роботи в страната. Очаква се обучението им да премине през три етапа, като крайната цел е те да могат да изпълняват част от домакинските задължения.
След бурното развитие на изкуствения интелект хуманоидните роботи изглеждат като естествената следваща стъпка. Един от най-известните примери е роботът София, разработен в Хонконг и представен през 2016 г. Днес тя може да води разговори на 22 езика и е първият робот, получил гражданство – това на Саудитска Арабия.
Макар днес думата "робот" да звучи напълно естествено, десетилетия наред тя е била свързвана предимно с научната фантастика. През 1942 г. биохимикът и писател Айзък Азимов формулира знаменитите Три закона на роботиката в разказа си "Хоро":
• Роботът не може да навреди на човек или чрез бездействие да допусне човек да бъде наранен.
• Роботът трябва да се подчинява на заповедите на хората, освен ако те противоречат на Първия закон.
• Роботът трябва да защитава собственото си съществуване, стига това да не противоречи на Първия или Втория закон.
Макар да са създадени като литературна концепция, тези принципи и днес се разглеждат като възможна основа за етичните стандарти в роботиката.
Практиката обаче показва, че програмирането невинаги гарантира очакваното поведение. През миналата година руският хуманоиден робот Aidol падна по време на публичната си премиера в Москва заради техническа неизправност. Наскоро пък в социалните мрежи се разпространи видео, излъчено от NBC News, на което хуманоидният робот Unitree G1 удря дете в детски парк в Китай, докато изпълнява танцови движения.
Тези случаи напомнят, че въпреки впечатляващия напредък на изкуствения интелект, въпросите за безопасността и етиката остават отворени. Ако роботите се превърнат в част от ежедневието, обществото ще трябва да намери баланс между технологичния прогрес и сигурността на хората. Засега системите продължават да се усъвършенстват, а каква ще бъде следващата стъпка в развитието им – предстои да разберем.
