Тежката съдба на победените 0

Вече повече от 24 часа във Формула 1 царува нов "стар" шампион. С третото си място в състезанието за Гран При на Япония Себастиян Фетел стана най-младият двукратен световен шампион в историята на спорта. За мнозина това означава край на шампионата - Фетел е първи, по всяка вероятност неговият тим Ред Бул ще спечели титлата при конструкторите. В календара на Формула 1 обаче има още четири състезания.

Тези четири състезания не означават почти нищо за младия световен шампион - той постигна това, което искаше, оттук до края ще кара за удоволствие. Встрани от камерите и прожекторите, и цялата тази врява обаче остават четирима други състезатели - до един страхотни пилоти с невероятни постижения, които в един или друг етап от кариерата си са били на световния връх или поне достатъчно близо до него, за да познават добре вкуса на успеха.

Дженсън Бътън, Фернандо Алонсо, Марк Уебър и Люис Хамилтън - това са имената на четиримата пилоти, които имат тежката задача да се борят до последна капка гориво за второто място в световния шампионат, за сребърния медал, за тъжната позиция на първия губещ в голямата надпревара. Имената са ви добре познати - все световни шампиони през последното десетилетие, и това на Марк Уебър - един от най-опитните състезатели на пистата със 172 старта във Ф1 в кариерата си, шест победи и 28 подиума - съотборникът на Фетел през последните три години.

Тези четирима изключителни пилоти имат незавидната чест да се борят за второто място в тазгодишната надпревара при пилотите. Преди година, пак те бяха основни конкуренти на Фетел за световната титла. За разлика от миналия сезон обаче, когато Себ спечели титлата в изключително драматичния последен старт за сезона в Абу Даби, през този 24-годишният германец реши нещата много по-рано и не остави шанс на опонентите си.

Нито асовете на МакЛарън - Бътън и Хамилтън, нито Алонсо с неговото Ферари, дори Уебър, който се състезава със същия болид, с който Фетел спечели втората си световна титла, нито един от тях не успя да застане на пътя на шампиона.

Със сигурност всеки един от тези четирима асове съжалява за изпуснати възможности, за липсата на късмет в това или онова състезание, за загубените секунди в бокса или зад по-бавните автомобили на пистата, но никой вече не е в състояние да промени каквото и да било. Не всичко обаче е приключило. В петък всеки един от тях ще излезе за пореден път на пистата за първите свободни тренировки преди старта за Гран При на Южна Корея. В събота и четиримата ще участват в квалификацията за състезанието в неделя. И така това и още три състезания - до самия край. Защото колкото и горчивина да има в сърцата на тези шампиони, на тези победители, то сезонът още не е свършил и още има какво да се постигне и направи.

Второто място, т.нар. сребърен медал, в най-престижната автомобилна надпревара на планетата още е ничие. И Алонсо, и Уебър, и Бътън, и Хамилтън имат шанса да се преборят за него и да приключат сезона с гордо вдигната глава - не като шампиони, но като едни големи състезатели, които дават всичко от себе си, за най-добрия резултат, за отбора и за феновете. И бъдете сигурни, че ще го направят.

В момента второто място принадлежи на Дженсън Бътън. Световният шампион от 2009 г. успя да се пребори с редица технически проблеми и цялостното по-слабо представяне от страна на болида на МакЛарън спрямо този на Ред Бул, за да се доближи възможно най-близо до Фетел, но уви не достатъчно близо, за да спори с младия си опонент за титлата. В Сингапур Бътън спечели. Британецът взе своята трета победа от началото на годината - повече от всички други пилоти, с изключение на шампиона. С тази победа Дженсън доказа едно - не е нужно да си агресивен на пистата, за да побеждаваш. Стилът на Бътън съвсем заслужено е определян като най-плавният и най-спокойният във Формула 1 в момента. Британецът умее да пази гумите си, да пести гориво и най-важното - да избягва сериозни сблъсъци с другите болиди по-пистата.

Именно тези качества на Бътън му донесоха и неговата първа победа тази година - в Гран При на Унгария, когато асът на МакЛарън се движеше втори, близо до Фетел, до самия край на състезанието. Разликата между двамата бе твърде голяма, за да бъде наваксана, затова Дженсън не се впусна в излишно преследване, а просто се стремеше да не изостава повече и чакаше Фетел да сгреши. Това се случи малко преди края на надпреварата. Пилотът на Ред Бул се завъртя на един завой и тогава удари часът на Дженсън, който без колебание задмина Себ и със същото хладнокръвие, с което изчакваше своя миг, прекоси старт-финалната линия като победител.

За съжаление и на МакЛарън и на Дженсън техният момент за атака на шампионската титла така и не дойде, но британският пилот има най-големи шансове от всички на пистата да завърши шампионата като вицешампион. Бътън има актив от 210 т., следван от Алонсо с 202 т., Уебър със 194 т. и Хамилтън с най-малък шанс за сребърния медал и със 178 т. Дали търпението на световния шампион от 2009 г. обаче ще е достатъчно, за да се справи той с атаките на съперниците си предстои да разберем.

Точно зад Бътън в Сингапур се нареди Фернандо Алонсо с Ферари, който е и точно зад британеца в класирането. До вчера Алонсо бе най-младият двукратен световен шампион във Формула 1 с титлите си от 2005 г. и 2006 г. Тези титли остават за испанския ас, но прозвището "най-млад двукратен световен шампион" вече е на Фетел.

Преди година именно Алонсо бе първи в класирането преди последното състезание, в което Фетел измъкна титлата под носа на испанеца и Марк Уебър, които го водеха по точки преди старта. Фернандо беше бесен на себе си, на Виталий Петров, който го държеше зад себе си през по-голямата част от състезанието и на Фетел, който макар и по страхотен начин успя да отмъкне световната титла, върху която Алонсо вече бе сложил едната си ръка.

Тази година испанският състезател бе повече от готов да се завърне на върха и да си го върне на Фетел, на Петров и да докаже на Ферари, на феновете и на себе си, че е най-добрият. За съжаление, ентусиазмът на световния шампион от 2005 г. и 2006 г. не съответстваше на възможностите на Скудерията. В първите няколко състезания и въпреки третото място на Алонсо в Турция, Ферари изоставаше чисто технологично от съперниците си и талантът и уменията на Фернандо не бяха достатъчни, за да може той да се бори за победа.

След три подиума и пълен провал в Турция, късметът най-сетне бе на страната на испанеца в старта за Гран При на Великобритания, в който проблемите връхлетяха Ред Бул и МакЛарън, за да може Алонсо да се поздрави с първия си, и до момента единствен, успех за сезона. След тази победа формата на пилота бе доста постоянна с почти постоянно присъствие на подиума, макар и без друга победа. Именно липсата на успехи не позволи на състезателя на Ферари да се бори за титлата и му остави не толкова престижната задача да защитава честта на Скудерията и в останалите четири старта до края на сезона да влезе в битка за второто място в класирането при пилотите.

Съдбата определено не беше на страната на Алонсо този сезон, но той все още има шанса да приключи годината подобаващо. Какво да кажем обаче за Марк Уебър, който е единственият друг пилот освен Фетел, който през сезона е заставал на пол-позишън. Три пъти Марк стартира от първото място в надпреварата, но нито веднъж не успя да финишира така, както е започнал. Технически проблеми от всякакъв характер, най-вече със системата KERS, непредвидени сблъсъци с други състезатели и слабите стартове не позволиха на австралиеца дори да се доближи до постигнатото от много по-младия му съотборник.

Определено е трудно да си №2 макар в Ред Бул да твърдят, че екипът не толерира нито един от състезателите си повече от другия, все пак "втори" е номерът на болида на Уебър, докато този на Фетел е "първи". Марк определено преглътна с достойнство негласното решение да играе втора цигулка в Ред Бул и даде всичко от себе си, за да бъде колкото се може по-близо до Себастиян. Цялото това напрежение обаче явно се отрази на пилота и той така и не успя да демонстрира формата си от миналата година.

Сега няколко старта преди края Марк Уебър участва в нова надпревара. Фетел вече реши битката за световната титла, но пътят към второто място е до голяма степен открит за всеки, който докаже на себе си и на света на Формула 1, че е достатъчно достоен за тази чест. А това, с което лично аз асоциирам Марк Уебър като чисто човешко качество е именно достойнството. Марк печели по достоен начин и губи по достоен начин, не се оплаква като сополанко за всяко дребно нещо, което му пречи на пистата, а просто стиска зъби и кара. Кара за победа, каквато със сигурност ще му е необходима, ако иска да пребори Бътън, Алонсо и, може би, Хамилтън.

Казвам, може би, Хамилтън, защото шансовете на Люис, в сравнение с тези на Марк, Дженсън и Фернандо, определено са по-малки. Световният шампион от 2008 г. има да наваксва точки и това може да се случи само ако печели състезания, защото до края на сезона няма достатъчно време, за да топи бавно и по малко преднината на противника. Но това не е и стилът на британеца. Люис е агресивен, бори се за всеки сантиметър от пистата и с всеки противник, който стои между него и победата. Това обаче е едновременно най-силната черта на пилота и неговата най-слаба.

Агресивното каране на Хамилтън го прави един от най-атрактивните пилоти на пистата, но и един от най-рисковите, може би най-рисковият след Камуй Кобаяши. Освен това острите атаки пречат на Люис да съхранява гумите си, а натискането на газта до краен предел му създава проблеми с количеството гориво - все проблеми, с които Хамилтън се сблъска този сезон. Въпреки това той не се промени, не се предаде и продължи да натиска газта и да търси път към титлата. Да, обаче Фетел затвори този път много рано през сезона и Люис нямаше шанс.

Шансовете на тъмнокожия състезател не са големи и за второто място, но ги има и ако Хамилтън реши, може да се бори за него. Доколко обаче пилотът на МакЛарън ще е доволен от второто място е друг въпрос, защото както Алонсо, Бътън и Уебър, така и Люис не веднъж е казвал, че единствената цел пред него е световната титла. Сега обаче, когато тази цел е невъзможна накъде ще потегли той? Накъде ще потеглят те?

Следващият старт от Формула 1 е този уикенд. Фетел все още е на пистата и все още може да провали плановете на всеки друг състезател. Борбата за второто място е открита и претендентите за това второ място са ясни. Това са четирима пилоти, които могат и заслужават да вземат този "сребърен медал". Това са четирима пилоти, които са се доказали през годините и ще продължат да се доказват. Един от тях ще е втори. Кой? Няма значение. Вторият във всяко състезание е първият губещ и неговото име не се помни. Но този, който стане втори във Формула 1, ще знае, че се е преборил с трима невероятни пилоти, които, както и той, ще продължат да гонят световната титла и догодина. До последна капка гориво.