Станимира Карадочева – Съни и обществото на лудите ягодки! 0

Станимира е създателка на Wild berries – интересно общество от момичета, влюбени в една идея – любовта към активния начин на живот и екстремните спортове. Срещата ни с нея е повече от интересна, Съни разказва колко е важна страстта, културата и идеята на спорта, как трябва да се отнася човек към него и къде е мястото му в живота на всеки човек. 

Със Съни и Wild berries можеш да се запознаеш на ON! Fest на 24 и 25 юни в Интер Експо център в ON! Sports Зона!

Та, на твоето внимание – Съни и обществото на лудите ягодки!

За начало ни се представи с няколко думи? Как се казваш, с какво се занимаваш? Коя си?

Казвам се Станимира, по-позната съм като Съни. От София съм. Карам различни дъски, а професионално работя в банка.

Какво обичаш да правиш?

Имам доста хобита. Първоначално започнах със сноуборда преди около 15-16 години и си ми остана най-голямата страст. Просто в планината се чувствам на съвсем различно място и като съвсем различен човек.

Впоследствие започнах да си търся алтернативи през лятото – уейкборд, а малко по-късно се ориентирах и към лонгборда, за да мога и в града да правя нещо. После сърф, от една две години с маунтин байк... абе, много неща ми харесват.

Ходиш ли по някакви състезания или го правиш само за себе си?

Преди се състезавах със сноуборд. Всъщност даже тази година ходих, но доста избирателно в сравнение с преди, имам доста травми вече.

Хайде да си поговорим за Wild Berries. Как се роди идеята, какво е заложено като философия? Всичко.

Wild Berries дойде от една страна, защото когато започнах да карам сноуборд бях едно от малкото момичета, реално много хора карат, но малко се занимават с фрийстайл. Така с годините момичетата сякаш все оставаха на заден план – не само в сноуборда, а във всички така наречени екстремни спортове. Съответно благодарение на момчетата, с които карам прогресирах много бързо, но винаги ми е липсвало това да карам с момичета и да може да си говорим нашите си неща.

Та, по тази причина и поради другата – че повечето момичета не започват, само защото нямат среда, защото не са информирани, както аз самата имам много травми от незнание, реших да създам нещо като общество. Общество, което има за цел да популяризира тези спортове сред жените, да може да запознае хората с първите стъпки, как е правилно да се започне и да им даде среда да спортуват това нещо.

Значи Wild Berries е среда?

Wild Berries е общество за абсолютно всички момичета, които се чувстват свободни и искат да спортуват, без онова типично женското сравнение с другите момичета – абе, да няма хейт. Всички с тази нагласа са добре дошли да карат с нас каквото и да било.

Как се случват вашите срещи?

Ами, събираме се по различен начин. За тези години направихме над 60-70 безплатни уъркшопа, в които участваха, може би, над 2000 човека. Сферите са много: фристайл сноуборд, кайт, уейкборд, колела, брейк... Фестивали също сме правили. Като цяло на тези ивенти имахме за цел да покажем как се започва с даден спорт и как се развиват умения.

Възпитавате една култура към тези спортове?

Можем да кажем, да. Животът в движение като цяло възпитава. При екстремните спортове и най вече при фристайла има момент, в който чувстваш истинската свобода и развихряш въображението си...

Като творец?

Да, точно. При фристайл сноуборда имаш твой стил, твой начин – чувстваш се свободен да бъдеш себе си. Няма граници, нямаш ограничения – има само въображение и умения. От една страна това те учи на креативност, от друга страна хората, които като цяло спортуват, не са мудни, обичат да действат, не обичат да циклят.

Какви хора идват на уъкшоповете?

О, всякакви. Даже бащи с деца, давала съм уроци по лонгборд, на които идваше един дядо с двете си внучета и прояви интерес и той да се пусне веднъж. Всякакви хора. Винаги преценяваме много добре риска. С децата винаги се отнасяме изключително внимателно, протекцията е много важна и никога не правим компромис.

Важно да е научим хората, че протекцията е задължителна, защото битува мнението, че не е готино да си екипиран. Не може да се сравнява това как изглеждаш и да рискуваш да се стигне до някакви фатални травми.

Има ли база в България, където да се практикуват всички тези спортове?

Има. За сноуборда специално има вече доста паркове. Когато аз започнах беше доста трудно, защото нямаше такова нещо.

За лонгборда е малко сложно, защото няма хубав асфалт и може да се кара само в парка. За разлика от София – Бургас и Варна не са така. Там можеш да обиколиш целия град, защото има изградена вело-структура. В столицата няма как да стане това – не и безопасно.

Какво според теб е важно хората да знаят за екстремните спортове?

Като цяло не знаят, че не са толкова опасни, че не са толкова недостъпни за жените. Да, има разлика във физиката на момчетата и момичетата, но това не е никаква пречка – просто трябва да се започне по правилния начин. Трябва да се натрупа стабилна основа и тогава да започне всичко да се случва. Важен е пътят – как тръгваш.

Много пъти съм виждала как хората хващат дъската тръгват и идва проблемът със спирането – те просто не знаят как да спрат. От там идват и повечето травми. Първо се учи основата и тогава караш дъската. Това, което повечето не знаят е правилния път.

Много хора бързат да покажат някакви умения, но те се придобиват само с база. Вижда им се модерно, защото е много готино, а екстремните спортове не са мода. Не трябва водещо да ти бъде колко е яко да носиш дъската и как изглеждаш – това е страст, култура и начин на живот.

Другото тъжно е, че пак казвам, повечето момичета ги е страх и не започват, но ако има кой да им покаже пътя нещата стават много различни. Аз давам уроци по лонгборд и повечето ми ученици буквално за 3 урока си взимат дъска и си я карат, но най-важното е да знаят как да са в безопасност.

Искаме да научим хората, че всеки свободен момент е по-добре да бъде прекаран сред природата и да бъде съчетан с някакъв вид спорт, отколкото да цъкаш с празен поглед в монитора или безцелно да ходиш по магазините.

Също така не е вярно, че тези спортове са само за младите. Има сърфисти на по 50 години, а това е един от най-силовите спортове. Няма възраст, аз самата съм вече на 30, а започнах да танцувам брейк съвсем скоро.

А какво те вдъхновява, какво ти дава вътрешната енергия да се занимаваш с толкова много неща?

Имам си една надежда, че мога да допринеса този свят да стане малко по-добър. Това ми дава заряда, който нося. Когато виждам хората, че са адски щастливи от всичко, което сме преживяли заедно, когато знаеш, че си им дал емоция, която няма да забравят, когато просто ти кажат "Благодарим ви за това, което направихте за нас!" – това е нещото.

Защото ние не получаваме пари за това, в България се пръскат пари за какво ли не, но за развиване на нещо смислено – все по-малко. Много пъти ми се е искало да се откажа точно заради това, защото това е времето ми извън работа – трудно е, но точно тези хора ми дават стимула да продължавам.

Опитали ли сте все пак да получите някакво спонсорство?

Много пъти сме опитвали, но в България е много трудно. За жалост все още го има това с "на кой човек си". Тук го няма този стремеж и културата да искаш да подкрепиш.

Например, когато правих гайда, който излезе в два броя, идеята ми беше да има всичко онова, което е важно за тези спортове с известни спортисти и прочие, но просто се отказах – оказа се истинска борба.

Такова нещо няма друго, но никой не подкрепи идеята. Истината е, че за добри идеи, култура и кауза е много трудно да срещнеш съпорт.

Съжалявам, че ще го кажа, но ако бяхме по-чалга ориентирани, ако се снимахме по-разголени и прочие – щяхме веднага да привлечем спонсори, ние обаче бягаме точно от това нещо. Не искаме да ни асоциират по подобен начин. Ние не се гримираме, ние сме абсолютно естествени хора, които отиват да спортуват.

Не сме се отказали! Екипът ни е около 10 момичета, всички работим абсолютно на доброволни начала и всички даваме много. Никоя от нас не взима един лев и ни се налага да работим други работи. Щеше да е страхотно, ако имахме ресурс – щяхме да развием нещата много. В другите държави подобни проекти, каквито правим ние, са на светлинни години.

Случвало се е от снимка в Instagram да се свържат с нас от Nikita, едни от най-големите марки за сноуборд дрехи, казаха ни, че много ни харесват и изпратиха огромен колет. Никога не са ни виждали на живо, никога не са говорили с нас – просто ни харесаха в мрежата. Жалкото е, че получаваме по-често съпорт от чужбина, отколкото от хората, които са тук.

Сега е моментът наистина да благодаря на всички момичета, които правят това, което правят и са до мен в това, защото първите две години бях сама.

Наистина?

Да, абсолютно сама. Бях оператор, монтажист, оправях на Photoshop (смее се). В едната ръка GoPro в другата някаква друга камера. После дойде помощта от различни приятели, фотографи и всичко си застана по местата. Надявам се да продължим да попадаме на такива интересни хора.

Какво да очакваме от вас на ON! Fest тази година?

На ON! Fest са ни поканили тази година с лонгборд. Отделно от това ще имаме един уред за баланс и един уред за сноуборд – пързаляне на сухо. Ще правим демонстрации, уроци, ще има и тест на дъски. Правим го с едни наши приятели от Temper Board.

Хората ще могат да тестват, да видят, да се научат. Като цяло лонгбордът има много различни направления – крузинг, денсинг и скоростно пускане.

Работата е там, че лонгбордът пренася сърфа на асфалта – така се е зародил. За това и има такава голяма разновидност на дъските, идеята е да се пренесе чувството от сърфа на сушата. Направили сме безплатен гайд, който много добре обяснява цялата разлика между нещата.

Като за финал – къде може да ви намери човек, къде се подвизавате?

Имаме фейсбук страничка, както и сайт, където излизат всички наши ивенти. Сега тепърва започва байк-сезонът, имаме много събития с колела. Ще имаме ивент с каяци в Гърция, мислим за сърф поне веднъж, лонгборд със сигурност – има доста неща, които планираме.