Роби Медисън и състезанието със Смъртта 0 4  4 Виж всички снимки

 4 Виж всички снимки

Рано или късно във всеки екстремен спорт атлетите достигат до момент, в който все повече зад гърбовете им наднича старата закачулена дама с косата. С времето скоростите стават твърде големи, скоковете твърде високи и дълги, а трудността на триковете, които предизвикват викове сред публиката, достига зоната, която са преминавали по-малко хора, отколкото са стъпвали на Луната.

Екстремните спортисти са странна порода, а сред тях има един особен подвид, известен с безцеремонната си бруталност и фактът, че всяка секунда от скъпо спонсорираното им време преминава в закачка с най-големия човешки страх - Смъртта. Тя витае над шанците и над купчините пясък, над шарените каски и плътно татуираните ръце, вратове и рамене и отчаяно се опитва да смрази стотици пъти чупените кости и титаниевите им свръзки.

Последното важи с особена сила за фрийстайл мотористите, които отричат гравитацията, страха и общоприетото мнение, че тялото е тленно и лесно разрушимо. В този свят на каскади паданията и контузиите често водят до продължителни визити в болницата и понякога до парализа и дори смърт. В повечето случаи обаче победител е човекът - този който успява да се приземи и да размаха победоносно каска от върха на почетната стълбица.

Разбира се, и сред тези луди глави има една, която е най-, ама най-откачената и днес ще ви разкажа за най-безстрашния от всички в мотокроса - австралийският каскадьор Роби Медисън.

Роден в Австралия през 1981 г., той започва като мотокрос състезател, но се разболява от вирусен менингит и енцефалит, парализира се и ослепява с едното око. Като всичките си колеги, обаче, той демонстрира несломим дух и воля, за да продължи кариерата си по един много, много по-екстремен начин... ставайки неколкократен световен рекордьор и един от най-сериозните и смели хора, качвали се на "катафалките с две колела".

Тук е мястото да кажем, че подобни 100 метрови скокове не могат и не трябва да бъдат обърквани и няма положение, при което не се приземяваш. При тази скорост, фаталният изход е за препочитане пред парализата или комата, която може да последва. За щастие, досега, Роби не познава вкуса на поражението и продължава да учудва света с лудите си хрумвания...

Започваме с пролетта на 2005 година, когато той за пръв път подобрява рекорда за далечен скок със 125 кубиков мотор, като заковава рулетката на 68 метра. Освен това успява и да направи 75-метров "супермен сийтграб" (superman seatgrab - този трик, при който се пуска кормилото, хваща се седалката и мотористът лети с изправено тяло зад мотора с надеждата да успее да се качи обратно навреме).

Следват няколко най-добри постижения за дълъг скок, които ни отвеждат до заветния 29 март 2008 г., когато успява да прескочи 108 метра, което си е повече от едно футболно игрище. Всички тези скокове той реализира без контузии и падания. Тези безкрайни полети без криле, с прикачени около сто килограма метал към тялото, явно не задоволяват глада на австралиеца за адреналин и приключения, защото след тези си успехи, той решава да направи нещата много по-интересни и сензационни.

На 1 Януари 2009 г. в Лас Вегас, той прави една от най-зрелищните каскади в историята на мотокроса, скачайки на 30 метра височина върху триумфалната арка пред казино "Париж". След това той скача обратно долу от същата височина и успява да продължи, въпреки, че според самия него, чупи ръката си. Няма физически закон, който да обясни как Роби пада на твърдата покривка и остава жив. За сравнение, спонсорираните му колеги от Ред Бул скачат от някакви си 20 метра и то във вода.

Следващият трик, с който този луд каскадьор остава в историята на спорта, е задното салто, с което скача над полуотворения Лондонски мост, преодолявайки легендарната Темза и разстояние от около девет метра, летейки надолу с главата.

Последното изпълнение, след което Роби учудващо остава жив е прескачането на Коринтския канал в Гърция. За целта той се засилва с над 120 километра в час и прелита каньона, широк над 80- и дълбок около 90 метра. Излишно е да си мислим, че при евентуална грешка, този смел състезател би оцелял, но за пореден път австралийският ас опровергава законите на физиката и страховете на публиката, и прелита разстоянието с огромна красива дъга.

Незнайно какво ще измисли лудата глава Роби в бъдеще, но със сигурност границите на възможностите в този спорт отдавна са променени от този австралийски младеж, който няма никакъв страх от Смъртта. Това, което само той знае, е моментът, в който трапът ще се окаже прекалено широк и ще трябва да спре, за да продължи да живее...