Най-откачените футболни президенти на света 0

Футболът обикновено се играе от отбори, а отборите няма как да функционират без хора, които да ги управляват. В редки случаи президентите са хора, които феновете обичат и подкрепят всяко тяхно действие, но по-често се случва да желаят неистово смъртта им, все с жените, децата и внуците им.

Има президенти, които просто са тъпи и некомпетентни некадърници, но има и такива, при които се забелязва елемент на чиста и неопетнена лудост. Ако повечето от вас намират Венци Стефанов за ексцентрична натура, то прочитайки следния материал, вероятно ще ви се стори, че босът на Славия е скучен и последователен като най-обикновен чиновник.

10. Кен Ричардсън (Донкастър Роувърс)

През 1995 година босът на английския Донкастър развива в главата си пъклен план, който включва изгарянето до основи на стадиона на собствения му клуб. Идеята е ясна - да се приберат парите от застраховката, а разчистените полета, където се е намирало съоръжението, да бъдат продадени с добра печалба.

За целта Ричардсън наема двама местни престъпници, единият от които бивш член на специалните британски въздушни служби SAS. Двамата бандюги свършват работата безупречно, но един от тях прецаква жестоко всички, изпускайки мобилния си телефон на местопрестъплението. Йоркширската полиция бързо издирва виновните за инцидента, а Кен Ричардсън е осъден на четири години затвор.

С това обаче не се изчерпва заветът, който Ричардсън оставя на Донкастър. По времето си на президент той наема за мениджър управителя на клубния магазин за сувенири, просто защото му е излязло евтино. Както и може да се очаква, Донкастър изпада в конференциите с голова разлика от минус 83 гола.

9. Джордж Рейнолдс (Дарлингтън)

Едва ли сте чували за друг такъв случай, но бившият президент на Дарлингтън Джордж Рейнолдс може да се похвали със солидна автобиография на контрабандист, крадец и разбивач на сейфове. Въпреки това той получава възможността да ръководи професионален английски клуб, а първата му хрумка е да изгради гигантски (за тамошните стандарти, б.р.) стадион с капацитет от 25 000 места, който естествено да кръсти на самия себе си.

Естествено, това довежда до пълния фалит на Дарлингтън, а през 2005 Рейнолдс отново влиза в затвора, но този път по обвинения за данъчни измами и пране на пари.

8. Алдо Спинели (Ливорно)

"Ще се махна... този път наистина ще се махна" - и така вече 15 години

Алдо Спинели е интересен случай. В продължение на вече 15 години Спинели заплашва феновете на Ливорно, че просто ще си вдигне чукалата и ще се разкара от клуба, но за тяхно огромно съжаление, това просто никога не се случва.

Спинели явно страда от някаква форма на депресия, защото босът на тосканския клуб често признава "колко мрази живота" и как просто му се иска "да продаде ши*ания клуб и да си бие шута".

Веднъж Спинели е попитан относно ниската посещаемост на домакинските мачове на Ливорно, а президентът не се посвенява да отговори, че "няма как хората от един комунистически град да дойдат на 420-годишен, пробит и скапан стадион", визирайки съоръжението на собствения си тим. Наистина чудесен PR ход, за да се увеличи посещаемостта.

7. Маурицио Дзампарини (Палермо)

Двадесет и девет треньори за 12 години... and still counting

Президентът с "най-мек спусък" в големите първенства на Западна Европа. Маурицио Дзампарини е безспорно най-темпераментният и лесно променящ мнението си бос, на когото дори българските президенти не могат да стъпят на малкия пръст.

Кратка справка показва, че от 2002 година насам Дзампарини е сменил общо 29 треньори, което е наистина изумително постижение. Сред тях и легендата на Милан Дженаро Гатузо, който бе начело на сицилианците за "продължителния" период от три месеца.

Освен че лесно подписва заповеди за уволнение, Дзампарини рядко внимава и какво говори. Веднъж босът заплаши футболистите си, че при ново подобно представяне "ще им отреже топките и ще ги изяде със салатата си", докато определението "сръчен циганин" за румънския национал Адриан Муту бе прието от самия него като комплимент.

6. Ратко Буторович (Войводина)

Понякога една снимка казва повече от хиляди думи. През миналата година Буторович бе открит мъртъв, но сме напълно сигурни, че сръбският футболен бос се е забавлявал сериозно по време на живота си. #Swag.

5. Кен Бейтс (Челси/Лийдс)

Докато все още ръководеше лондонския Челси, Кен Бейтс бе сполетян от брилянтна идея за борба с футболните хулигани. Тогава на Бейтс му хрумна, че просто може да постави електрически огради около "Стамфорд Бридж", които да държат нежеланите дегенерати настрана. Причината? Защото това е сработило отлично, когато го е приложил във фермата си. Както и можеше да се очаква, властите на Лондон не одобриха идеята на боса.

4. Лусиано Гаучи (Перуджа)

Лусиано Гаучи представя новото попълнение на Перуджа Саади Кадафи

Абсолютно пълен ненормалник. Говорим за човека, който подписа договор с един от синовете на Муамар Кадафи - Саади, въпреки факта, че Кадафи-младши не се доближаваше дори малко до футболните стандарти на Серия А. Гаучи обаче бе осъзнал, че за всеки бизнесмен би било полезно да поддържа добри отношения с богатата либийска фамилия.

Нестандартните решения на Гаучи обаче не се изчерпват с привличането на Саади Кадафи. През 2005 година президентът на Перуджа опита да привлече жена в своя състав, предлагайки договор на шведските националки Виктория Свенсон и Хана Люнгберг. До подобен трансфер обаче така и не се стига, а Перуджа не успява да се превърне в първия футболен клуб в историята, картотекирал състезател от женски пол.

Три години по-рано Гаучи отново се прочу, но този път с уволнението на корейския национал Хван Ан. Причината? Победният гол, който азиатецът отбелязва във вратата на Италия на 1/8-финалите на Световното първенство.

3. Сам Хамъм (Уимбълдън/Кардиф)

Хамъм направи име с престоя си в "Лудата банда" Уимбълдън през 90-те години, когато методите му бяха наречени, меко казано, "неортодоксални".

Босът обеща на нападателя Дийн Холдсуърт, че ще му купи жива камила, ако премине границата от 20 гола, докато Роби Ърл буквално бе заключен в съблекалнята на стадиона, докато не се съгласи да подпише договор с Уимбълдън.

2. Аурелио Де Лаурентис (Наполи)

Настоящият бос на Наполи е кино режисьор по професия, което и донякъде обяснява защо често изглежда нелепо в ролята си на футболен президент.

Негова бе идеята новото попълнение Гьокхан Инлер да бъде представен пред медиите с маска на лъв, а през 2012 година той свика пресконференция, за да оповести трансфера на Единсон Кавани в Манчестър Юнайтед. Де Лаурентис обясни с тъжен и жален тон, че голямата звезда на Наполи напуска клуба, а само минути по-късно Кавани публично подписа нов петгодишен договор с клуба.

А защо не?

Легендарен е и моментът, когато направилият милиони от филмови продукции бос си тръгна от жребия за Серия А със скутер, като преди това понапсува повечето си колеги и цялата италианска федерация, обвинявайки я в умишлено саботиране на шансовете на Наполи за Скудетото. Някъде там Де Лаурентис заплаши, че "ще скъса на парчета италианския си паспорт и ще се върне в киното".

1. Здравко Мамич (Динамо Загреб)

И докато повечето хора, изредени досега, са най-малкото ексцентрични, но най-вече и безобидни, Здравко Мамич е човек, който може да ви откъсне главата. Буквално. Говорим за реален физически контакт, който няма да завърши добре за вас.

Мамич е може би най-страшният и опасен футболен президент в света, като в досието му влизат различни случаи на проява на откровено насилие. Ще ви изброим само някои от тях - удар в лицето на президента на хърватската федерация, проява на насилие спрямо един от собствените си директори и прескачане на огради, докато го преследва, както и пребиване на градски чиновник с комплект патерици за отказ на разрешително за строеж. Сред обичайните за Мамич дейности са проява на сексуално насилие спрямо стриптизьорки и отпразнуването на победите на Динамо с нацистки поздрави.

Не ви съветваме да му противоречите

Освен всичко това, Мамич изобщо не може да понася пресата, като не един път си е позволявал да атакува и журналисти. Известен в Хърватия случай е как група репортери дори се скриват в един от близките храсти и остават там около десет минути, докато са сигурни, че откаченият президент вече не е наблизо.

А след като десетки фенове на Динамо използват YouTube, за да изразят несъгласието си с методите на управление на Мамич, босът просто отговаря - "YouTube си го слагам на х*я". Стопроцентов балканец.