Най-големите изненади в историята на професионалния бокс 0

Защо организаторите на боксови мачове често уреждат срещи от типа Давид срещу Голиат? Обикновено защото това им носи тонове пари, разбира се. Да, но понякога нещата се обръщат и на ринга се случват странни събития. Точно такова е положението в следващите десет най-големи боксови изненади.

Бъстър Дъглас срещу Майк Тайсън (Токио 1990 г.)

Фаворит: Железният Майк е в топ форма. Само една заложна къща приема залози за срещата. Мачът е считан за загрявка преди Тайсън да се изправи срещу Ивендър Холифийлд за титлата при свръхтежките. Коефициентът за победа на Дъглас е 42 към едно.

Какво се случва всъщност: Три седмици преди срещата майката на Дъглас умира и той прави нещо, което учудва всички и от което атлетите след него черпят вдъхновение. Дъглъс доминира Тайсън през цялото време и в крайна сметка го сваля за първи път в неговата кариера – нокаут в десетия рунд.

Последствия: Дъглас отказва реванш срещу Майк и губи още първата си защита срещу Холифийлд в третия рунд. Прекратява кариерата си веднага след това. Напълнява ужасно, стига до 180 килограма и изпада в диабетна кома, след това прави нещо като завръщане на ринга, но само в САЩ. През 2001 г. обаче се отказва окончателно.

Джо Луис срещу Макс Шмелинг (Ню Йорк 1936 г.)

Фаворит: Джо Луис е героят на черна Америка през 1930 г. Първият чернокож боксьор от Севера. Шмелинг, герой на нацистка Германия и бивш световен шампион, е считан просто за поредната стъпка на Луис към световната титла.

Какво се случва всъщност: Шмелинг нокаутира Луис за първи път.

Последствия: Легендарният чернокож поет Лангстън Хюз описва улиците на Харлем след мача с думите: "големи мъже плачеха като деца". Всичко се връща обаче – Луис побеждава Шмелинг като световен шампион. Всъщност Шмелинг не е нацист, а герой, рискувал живота си, спасявайки еврейски деца през 1938 г.

Джордж Форман срещу Майкъл Мурър (Лас Вегас 1994 г.)

Фаворит: Този, който не е на 46 години (тоест Мурър).

Какво всъщност се случва: Мурър се съгласява на този мач, за да спечели малко джобни пари и защото е убеден, че ще е лесна победа. Форман дори не фигурира в ранглистата по това време. В десетия рунд обаче той пласира един добър къс ляв в брадата на Мурър и всичко свършва.

Последствия: Световната боксова асоциация отнема колана на Форман, защото той отказва да се бие с Тони Тъкър, Международната боксова асоциация го изключва, защото отказва и среща срещу Алекс Шулц. Той губи титлата си в свръхтежка от Шанън Бригс във Вегас и се отказва от бокса, за да стане търговец на евтини скари.

Майкъл Спинкс срещу Лари Холмс (Лас Вегас, 1986 г.)

Фаворит: Този мач е дебют за Спинкс в тежка категория. Холмс е смятан и до ден днешен за един от боксьорите с най-добър ляв прав в историята. Дотогава никога по-лекият състезател не е печелил титлата в тежка категория, докато...

Какво се случва всъщност: Ако Холмс вземе победата, ще изравни рекорда на Роки Марчиано. Нещата обаче се развиват по друг начин. Единодушно съдийско решение в ползва на Спинкс и огромни спорове след това. След решението Холмс крещи на съдиите: "Целунете ми голямата черна задница" и по-късно: "Роки Марчиано е толкова кекав, че дори не може да ми носи шортите".

Последствия: Холмс се отказва преди да направи голямото си завръщане. Спинкс губи титлата си в първата си и единствена професионална загуба. Списание "The Ring" определя победата на Спинкс като изненадата на годината.

Мохамед Али срещу Джордж Форман (Киншаса, Заир, 1974 г.)

Фаворит: Колкото и да е трудно да си го представим, Али бил аутсайдер. Всички били заложили на Форман. Али е на 32 години и всички смятали, че отдавна е минал върховата си форма и ще е лесна плячка за мощния и господстващ по това време Форман.

Какво се случва всъщност: Оказва се, че нанасянето на удари е само половината от философията на бокса. Другата половина е способността да понасяш множество тупаници в главата, без да паднеш. Голяма част от тренировката на Али била съсредоточена върху това да поема удари и да хваща противника си в клинч. Форман капва от умора в края на петия рунд, а Али тогава започва със знаменитите си крясъци "Казаха ми, че си можел да удряш" и "Само това ли можеш, Джордж." В крайна сметка се оказва, че Форман може само това, а то не е достатъчно.

Последствия: Али печели поясите на Световната боксова асоциация и Световния боксов съвет. Губи ги чак през 1978 г. от Леон Спинкс. Морман Мейлър в чест на този мач пише най-добрия материал в спортната журналистика - "The Fight".

Ивендър Холифийлд срещу Майк Тайсън (Лас Вегас, 1996 г.)

Фаворит: Хората смятат, че Тайсън буквално ще убие Холифийлд на ринга.

Какво се случва всъщност: Това е по-скоро кървава баня, отколкото боксов мач. Дали нарочно, или не Холифийлд непрестанно удря Тайсън с глава. В средата на третия рунд на Тайсън му писва и решава да покаже на Ивендър какво е научил в затвора. Отхапва ухото му и го плюе на ринга. Тайсън се опитва да се оправдае, че ухото е паднало от някой удар, но всички около ринга, включително и коравият съдия Милс Лейн, знаят, че това са пълни глупости. Лейн дисквалифицира Тайсън за хапане и то за втори път.

Последствия: Тайсън е отстранен от Световната боксова асоциация и лицензът му е отнет за Невада, което практически слага край на кариерата му. Той се превръща в "уличният философ", когото всички толкова обичаме и който в крайна сметка се извини на Холифийлд в шоуто на Опра. И ако това не е спортсмен...

Джеймс Дж. Корбет срещу Джон Л. Съливан (Ню Орлиънс, 1892 г.)

Фаворит: Джон Л. Съливан е легенда за времето си, известен със зверския си стил, който бил характерен за ранния бокс, въпреки куйнсбъркските правила (или именно заради тях).

Какво се случва всъщност: За съжаление на Съливан, времето на махленския бой със затворени очи е изтекло. Джеймс Дж. Корбет е известен като бащата на модерния бокс, основно защото с бързите си движения по ринга и пъргавия си стил успява да обезвреди Съливан. Благодарение на своите отклони и крачки встрани Корбет не получава нито един удар до третия рунд, а с бързите си движения до края на 21 рунд (тогава са играли доста повече) превръща Съливан в кървава пихтия.

Последствия: Съвременният бокс.

Мохамед Али срещу Сони Листън (Левистън, Мейн, 1965 г.)

Фаворит: Сони Листън е смятан за един от най-яките мъже на света и може би е най-коравият боксьор, качвал се на ринга. Той иска реванш, след срамната загуба от Али година по-рано.

Какво се случва всъщност: Това е един от най-коментираните моменти в бокса изобщо. Листън удрян - неудрян се свлича на земята. Али се надвесва над него и му крещи "Стани и се бий, мърльо!". Листън обаче не става. Спекулира се, че той залага срещу себе си и пада нарочно, за да плати някакви пари на мафията или под заплахата на организацията "Ислямска нация".

Последствия: Али се бие за титлата на Световната боксова асоциация с Ърни Теръл, човек много глупав или изключителен мазохист, защото преди срещата упорито и непрекъснато нарича Мохамед Али с името Касиус Клей. "Sports Illustrated" описва боя като "чудесна демонстрация на боксови умения и небивала демонстрация на жестокост". Всъщност Али методично пребива Теръл в продължение на петнайсет рунда, крещейки в лицето му: "Как ми е името, чичо Том?". И двата шампионски пояса по-късно са отнети от Али, защото отказва да влезе в армията по религиозни причини.

Марвин Хаглер срещу Шугър Рей Ленърд (1987 г.)

Фаворит: Хаглер никога не е побеждаван за седемте години, през които е носител на титлата. Отгоре на това се изправя срещу Ленърд, който вече два пъти се е отказвал от спорта и впоследствие се е връщал, има сериозно контузия на окото и се бори със зависимост към кокаин.

Какво се случва всъщност: Ленърд печели със съмнително съдийско решение, обсъждано и до днес.

Последствия: Ленърд се скатава от реванша следващите няколко години, след това отново се отказва и пак се завръща този път срещу Хектор Камачо. Губи мача, но става първият член на Международната боксова зала на славата, който се справя със зависимост към наркотици.

Мани Пакиао срещу Оскар де ла Оя (Лас Вегас 2008 г.)

Фаворит: Де ла Оя е твърд фаворит. Мачът е преди Пакиао да стане толкова популярен, все пак това е вторият му мач в категория до 58 кг.

Какво се случва: От ъгъла на Де ла Оя хвърлят кърпата след осмия рунд, защото за всички е пределно ясно, че още една минута на ринга и Де ла Оя ще рухне и то буквално.

Последиците: Де ла Оя се оттегля от бокса, а Пакиао продължава своята успешна кариера в очакване на мач с Флойд Мейуедър Джуниър.

Източник: Mademan