ММА аматьори в клетка - неподправено зрелище  52 Виж всички снимки

14.11.2011, 12:00

   
 

ММА състезанията добиват популярност у нас с маниера на софийска маршрутка – светкавично, помитайки всичко по пътя си и събирайки все повече и повече хора. В това се убедих на 12 ноември, когато се проведе ММА състезанието за аматьори, организирано от Real Pain и MMA България. Тренировъчната зала на Арена Армеец София бе перфектният домакин на това събитие, събрало бойци от цяла България и изключително много зрители. Приходите от входа, както и сумите, събрани в специалните благотворителни каси, отидоха в сметката на Георги Огнянов-Макарона. За ваша информация – Георги е петкратен републикански шампион по джудо и многократен шампион по самбо. Той е със счупен 5-ти шиен прешлен и спукан 6-ти на гръбначния стълб след фатално падане по време на състезание, а пари за лечението му трябват непрекъснато.

Но да започна от самото начало, а именно - залата. Когато откриваха многофункционалната Арена Армеец София, се говореше, че тя ще приема всякакви състезания, но тогава приех тези приказки по-скоро за пожелателни. Само няколко месеца след това обаче думите се оказаха истина. Тренировъчната зала, която е с малък капацитет, защото все пак е за предварителна подготовка, се оказа абсолютно способна да поеме състезание, предизвикващо такъв голям интерес. Широка и удобна, залата бе в перфектно състояние. Помещението разполага с няколко изхода и о, богове, с чисти тоалетни, снабдени с тоалетна хартия, вода и хартия за ръце. Възторгът ми е абсолютно искрен, най-малкото защото имам тежък опит с другите софийски зали, в които можеш да умреш и никой да не те открие с дни.

В 9 сутринта малки и големи бойци вече бяха готови да се качат на кантара и да разберат кои момчета са техни конкуренти. Още с влизането в залата погледът на хората залепваше за осмоъгълната клетка, разположена в средата на залата. По правилник всички двубои трябваше да се изиграят на татами отстрани, а само финалите да бъдат в клетката. След като се събраха всички бойци обаче се разбра, че по-зрелищно и по-вълнуващо ще бъде всички срещи при юношите да са вътре. Това още повече надъха младите момчета, за които състезанието бе арена, на която да се докажат пред треньорите си, пред семействата си и най-вече пред себе си.

Още от самото начало се видя, че организацията на аматьорското състезание е перфектна. От момчетата на входа, през мърчъндайз пространството, до терена, съдиите и трениращите. Преди официалното начало, организаторите събраха всички състезатели, за да им разяснят правилата в двата рунда по три минути. Стартът бе даден с юношите до 60 кг, а зрителите бавно, но сигурно заемаха местата по жълтите седалки на тренировъчната зала. Може би към 11 часа свободни места вече нямаше, а все още се играеха юношеските двубои. Ясно беше, че интересът към събитието е много голям, но подобно количество публика за аматьорско състезание е изключително добър знак, който ако бъде разчетен правилно, би могъл да издърпа бойните спортове много напред.

Равносметката след финалите при юношите беше следната – сред тях изпъкнаха момчета, пълни с желание за спортни постижения, блясък в очите и агресия. Някои от тях дадоха заявка за успешно спортно развитие.

Очаквано, мъжете се оказаха повече от юношите и техните двубои се играха паралелно на двата тепиха, от двете страни на клетката. Тук интересът и оживлението бяха по-големи, а някои от срещите предложиха зрелище, липсващо дори на професионалните гала вечери, организирани у нас. Финалите бяха изиграни в клетката, където след това медали получиха всички призьори от това състезание. Вижте по-атрактивните моменти в нашата галерия.

Съвсем умишлено не ви давам сухата статистика. Нея можете да откриете на сайта на MMA България. За мен по-важна беше емоцията, спортният хъс и напрежението, което в края на надпреварата бе изпълнило цялата зала. Докато гледах, обикалях и се опитвах да видя всичко от всяка страна, наблюдавах яда на победените, сълзите в очите на новобранците. До тях гордо стояха победителите – изправени, щастливи и чувстващи се все по-силни. Майки криеха очите си, когато синовете им влизаха в клетката, но именно те първи тичаха да ги прегърнат, когато поваляха противника си.

Отстрани се виждат много неща. Емоции, които спортистите се опитват да скрият, но не могат. Емоции, които се проявяват само на ринга. Тук се сбъдват мечти, създават се кариери или се слага техният край. Оказа се, че много млади мъже обичат спорта, горят в него, мечтаят за спортни успехи. Осъзнах, че у нас спортът все пак не е загубен, защото има хора, които искат да се реализират в него. Вече се създават напълно подходящи за състезания места като Арена Армеец София и изглежда, че механизмът се е задвижил.

Впрочем това е наблюдение, което всеки може да направи, но само ако е близо до подобни събития. В случая, аматьорското състезание бе с благотворителна цел – в помощ на голям български спортист, който има нужда от финансова помощ, за да продължи лечението си. Но дори и една такава благородна кауза да не стои зад спортния форум, всяко подобно събитие би трябвало да бъде с голяма посещаемост. Само така българският спорт ще може да изплува отново.

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ