Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Участвали ли сте някога в състезание по сваляне, но не на мацки, а на килограми? Обзаложили сте се с няколко приятели, всички имате нужда да поотслабените и да потренирате, затова се обзалагате кой ще има най-голям успех за определен период от време. Да видим какво се случва при такива състезания.
Стомахът ти къркори така, че могат да го чуят в съседния офис. Това е резултат от нискокалоричния обяд, с който се опитваш да го залъжеш, а в отговор той сякаш крещи "Какво ми подхвърляш, гадино? Не мога повече.".
Когато най-накрая можеш да ядеш, нападаш храната като Ам Гъл.
Дояжда ти се всичко, което видиш да рекламират.
Ставаш твърде вманиачен. След няколко дни, когато научиш стомаха си да работи с по-малко храна и спреш да гледаш рекламите на храна, се вманиачаваш в свалянето на килограми и в изразходването на калории във фитнеса. Броиш колко калории си поел с храната, колко си изгорил с упражнения и се амбицираш все повече.
Започваш да завиждаш на останалите участници. Ако някой от тях вземе, че пипне грип и отслабне за една седмица няколко килограма, се усещаш, че не те е грижа за здравето на човека, а му завиждаш, че е напреднал в отслабването.
Ставаш един от онези хора, които само говорят за отслабване и здравословно хранене.
Понякога имаш чувството, че ще повърнеш. Дали е от многото тренировки, или от тъпченето с разни зелении, но от време на време адски ти се повдига.
Но като цяло се чувстваш по-добре. След като свикнеш с новия режим на живот, ти става по-леко и дори спиш по-добре.
Ядосваш се, че не можеш да пиеш алкохол. Това е най-гадното.
И понякога мамиш. Позволяваш си разни неща, които не бива да ядеш, после се чувстваш виновен и се надяваш във фитнеса да изгориш калориите от този сладолед, който си изял на обяд.
