За феновете, стадионите и още нещо 0

В първия кръг от новото първенство Литекс победи Берое с 2:1 в Ловеч. Извън водещите заглавия остана информацията, че феновете на старозагорския тим са буйствали в сектора за гости, чупили са седалки и т. н. Веднага наскочиха разни "авторитети", които зацъкаха с език, защото стадионът в "града на люляците" е подновен и е грехота някакви си 300-400 човека да го разрушават.

Днес пък фенклубът на Берое излезе с официална декларация, в която обяснява защо привържениците са били така агресивни. Няма да ви пускаме целия текст, а само отделни моменти - "Отборът на Литекс Ловеч, претендиращ да участва в най-реномирания европейски клубен турнир, не осигури елементарни условия на гостуващите фенове.", "В сектора нямаше нито една функционираща тоалетна, като предвидените за такива бяха заключени. ", "По този начин бяха нарушени естествените човешки права на над 400 човека", "Не беше осигурена никаква питейна вода на хората, при положение, че мачът се играе Август месец.".

Излиза, че луксозната "къщичка за пиленца" на шампиона на България е удобна само за своите, но не и за чуждите. Излиза, също така, че седалките в сектора за гости се слагат и се махат в зависимост от предстоящия мач и агитката на гостуващия отбор. За съжаление, това не се случва само на стадиона на Литекс.

По принцип у нас пътуващите из България футболни запалянковци са смятани за втора ръка хора. Щом имат време да ходят на мачове, значи са хаймани. Когато се случи нещо подобно, като основна причина се посочва хулиганството и липсата на възпитание. И сега, когато феновете на Берое обясняват съвсем логично защо са се ядосали, всъщност стават ясни много неща (които впрочем се говорят и се знаят от години).

Условията на българските клубни стадиони са плачевни. Буквално. Дали ще те разплаче ароматът, който те връхлита, или гледката, която те посреща, няма никакво значение. Нека започнем от най-нужното и едновременно с това най-неглижираното място в един сектор - тоалетните. Ако изобщо ги има, те са по-лоши от селско клекало. Обикновено са счупени, мръсни, запушени и изпускащи зловонни аромати. Там няма тоалетна хартия, нито течаща вода, вероятно защото и тръбите не функционират. Вратите не се заключват, ако изобщо се затварят. На някои родни стадиони няма и лампи в тоалетните, а на трети тези луксозни помещения се намират само в съблекалните, където е неизбежно.

Но да речем, че тук има спасение. И то се нарича химическа тоалетна. Тя е само една на около 1000 човека, хартия отново няма, а самата тоалетна не е почиствана от месеци. Но пък е ползвана усилено.

Пренасяме се в самия сектор. Неремонтираните фенски трибуни задължително съдържат ръждясали железа, поникнали тревички и много, много ронещ се бетон. При гостуване на по-голяма агитка обикновено броят на феновете надвишава капацитета на сектора, а това неизменно спомага за по-бързото сприятеляване между хората. Да не говорим за входове и изходи. За тях се говори в единствено число.

Неведнъж сме виждали как жени и деца се мъчат да влязат или излязат от някой стадион, затискани от тълпата, опитваща се да "изтече" от единствения тесен вход на съоръжението. "Ама защо не си седят у дома тези жени и деца. Защо изобщо ходят на футболни мачове?", може би се питате вие. А защо не? Или ако агитките бяха съставени само от мъже, липсата на тоалетни, няколко входа и седалки вече щеше да е напълно оправдана?

Когато през месец август вземеш парите на 400 човека за билети и не си направиш труда да им осигуриш тоалетни, не се чуди, че са ти ядосани. Когато оградиш един сектор с ламарини, които на 30 градуса създават парник, а ти не си готов да дадеш вода, не се оплаквай, че гостите ти не са били възпитани. Ти си бил лош домакин. Ти, независимо дали се казваш Литекс, Левски, ЦСКА, Светкавица, Малеш Микрево или който и да е друг.

Каквото повикало, такова се обадило, уважаеми футболни босове.