За мъжете и риболова 0

Защо мъжете ходят за риба? 

Ей този въпрос ме тормози вече от много време. Казвам ви, не месеци, години. Чудя се какъв е този ентусиазъм, който кара мъжете да станат през почивните дни в 4-5 часа сутринта, да вземат необходимата екипировка и независимо от това дали е зима, пролет, лято или есен, да се впуснат със 100 км/ч. към някаква река или язовир на 300 км. разстояние. Е, има такава сила и тя се казва риболов. Многократно съм питала различни мъже защо толкова обичат да ходят за риба. Получавала съм различни отговори, понякога и ироничните подмятания от сорта: "Той само ти казва, че отива за риба". Е, хубаво де, но ако мъжът ходи да изневерява под предлог, че отива да мята въдицата, се чудя коя ненормалница ще го чака в 5 сутринта и то облечен като за цепене на дърва. Както и да е, може да има и такива ентусиастки.

Вероятно за всеки рибар си има различна причина, а за някои може да е съчетание от няколко, но най-често споменаваните от мъжете, с които съм разговаряла, са следните:

Да си починат психически

Със сигурност ловенето на риба и целият процес по пътуването, разполагането на екипировката и престоя край язовира, особено в екстремни условия, не може да се нарече почивка, поне не и физическа. Но от друга страна запалените риболовци твърдят, че за тях това е чудесен начин да разпуснат, да забравят за проблемите в работата, семейството и изобщо за всичко. Може би затова има известна доза истина в твърдението, че мъжете ходят за риба, за да избягат от жените си. Освен това риболовът им предлага директна връзка с природата, с която урбанизираните хора, в каквито много от нас са се превърнали, все по-рядко имат контакт.

Имат нужда да ловуват

Безброй пъти съм чувала теорията, че мъжът е ловец по природа, че трябвало да дебне и да улавя – дали това ще са мадами, дивеч или риби – мъжът трябва да задоволява този хищнически инстинкт. Не знам така ли е, не е ли, но знам, защото съм виждала как изглежда мъж, когато му клъвне или когато извади риба от водата, че има един странен блясък в очите. Една чиста неподправена радост, но не като тази на дете, получаващо подарък за Коледа, а радост, граничеща с удовлетворение от собствените постижения.

Изненадата

Съвсем естествено след нуждата от постижения идва и нуждата от изненадата. Вярно е, че всеки път, когато мъжът отива за риба, той се е подготвил да лови определени риби. Затова си носи и съответната захранка – царевица, качамак, жито, червейчета и т.н. Обаче в него до последно се таи някакво очакване на непознатото. Той се надява да улови риба, каквато не е хващал досега – по вид или по размер.

Съревнованието

Изобщо не се учудвам. Мъжете непрекъснато се съревновават. Кой колко голове е вкарал, докато са играли футбол, кой колко много работи, кой колко пари получава, кой с колко жени е спал и т.н. Същото е и с рибата. Не напразно има толкова много и толкова верни вицове за рибари. Но съревнованието, вероятно също като нуждата от ловуване, си е изконна мъжка черта. Забелязвали ли сте как, когато мъжете отидат за риба, първо правят една почетна обиколка на мястото – да видят кой какво е уловил, каква захранка използва, с каква въдица и по какъв начин лови риба. А после, когато улови голямата риба, се започва едно лудо снимане и показване на снимките във Facebook. Ето сега ще видят всичките му приятели какъв майстор е. И сякаш ако признаят, че той е хванал най-голямата риба, за него това ще е признание, че е "най-големият" – мъж. Мъжкото его трябва постоянно да бъде подхранвано с подобни признания.

Социалните контакти

Не на последно място. На язовира или реката всички са колеги. "Здравей, колега. Как е, колега? Кълве ли? Ти на какво? А откога си тука?" и отсреща "Здравей, колега. Ами горе-долу. Няколко платики хванах. Казаха нагоре колегите ловели и амур, ама не знам. Наслука!"

Когато мъжът отива за риба, той завързва нови социални контакти или заздравява старите. Едни от най-здравите връзки между баща и син, между приятели или колеги, се изграждат именно там – край водата, в която рибката подскача, неподозираща, че няколко куки вече се закачат на въдиците, за да я уловят.

Уважавам риболова, дори понякога го споделям, стига да не се превърне в налудничава мания. Но аз лично предпочитам социалните контакти, които се изграждат на маса и на по бира. Така де, някои ходят за риба, други пият. На запалените рибари мога да кажа само "Наслука!".

P.S. Ако и другата седмица обаче мъжът се прибере вкъщи след 12 часа отсъствие без никаква риба, доста сериозно ще трябва да обсъдим плюсовете и минусите на риболова.