Десет Oлимпийски игри, които почти разоряват страните-домакини 0

10. ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ В АТИНА ПРЕЗ 1896 ГОДИНА

През април 1896 г. Гърция е домакин на първите Олимпийски игри в модерната история и в резултат почти банкрутира държавата, която е така или иначе в незавидно икономическо положение и без олимпийските игри. Уви, кралското семейство (всъщност гръцкото кралско семейство е от Дания) решава, че игрите са  много добър начин да се вдигне престижът на страната и пресмятат, че разходите ще бъдат около 585 000 драхми (около 74 000 долара през 1896 г.), но реално изхарчват 3 740 000 драхми, равняващи се на 448 000 долара.

9. ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ В ПАРИЖ ПРЕЗ 1924 ГОДИНА

През 1924 г. Париж става домакин на 44 състезаващи се страни и средно ниво на посещаемост на игрите около 60 000 души всеки ден.

Въпреки обещаващия брой зрители, много предупредителни знаци сочат, че в икономическо отношение нещата не стоят точно така и в крайна сметка се оказва, че игрите са тотален финансов провал. Те генерират 5 496 610 франка, което е само половината от вложената сума.

8. ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ В МОНРЕАЛ ПРЕЗ 1976 ГОДИНА

"Олимпийските игри са способни да имат финансов дефицит колкото едно бебе" обявява кметът на Монреал преди официалното откриване на игрите през 1976 г., но той се оказва доста далече от истината. Тези Олимпийски игри са били изчислени да струват скромните 120 милиона канадски долара (110 милиона щатски долара), но строителството на един стадион и цяло селище изяжда 922 канадски долара.

По времето, когато дългът е изплатен, а именно 30 години по късно през 2006 г., прекрасната комбинация от лихва и капитал е струвала вече на града около 3 милиарда канадски долара. В допълнение тогава Канада се превръща в единствената страна-домакин, която не печели нито един златен медал.

7. ЗИМНИ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ В ЛЕЙК ПЛЕСИД ПРЕЗ 1980 ГОДИНА

Когато свършват Олимпийските игри, дългът на Лейк Плесид достига 6 милиона щатски долара, което е шокираща сума за малко градче, генериращо своя данък от само 3000 постоянни жители. Градът не успява да получи допълнителна помощ от федералното правителство, защото то вече е похарчило 90 милиона щатски долара за Олимпийските игри и тогава се налага щатът Ню Йорк да поеме изплащането на дълга.

6. ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ В АЛБЕРВИЛ ПРЕЗ 1992 ГОДИНА

Френското правителство изхарчва 1 милиард долара, за да изгради инфраструктура между няколко малки градчета в района, като идеята е била състезателите и зрителите лесно да преминават 640 квадратни километра, в които са разпръснати 57 олимпийски събития. В интерес на истината само церемониите по откриването и закриването са в град Албервил.

Правителството изхарчва още 189 милиона долара, за да подобри сградите и спортните съоръжения. Наистина някои градчета печелят повече туристи поради подобрените транспортни условия, но по време на Олимпийските игри и годините след това не се забелязва значително повишаване на посещаемостта в района.

Правителството губи 67 милиона долара и остава с дългогодишен дълг.

5. ЗИМНИТЕ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ В НАГАНО ПРЕЗ 1998 ГОДИНА

Нагано, Япония - малък град с 378 000 жители, харчи 10 милиарда щатски долара за подготовка за зимните игри, разбира се, в сметката се включва и построяването на ЖП отсечка за влак-стрела между Токио и Нагано, който намалява наполовина времето за пътуване между двата града. Но това изиграва лоша шега на организаторите, защото улеснява зрителите да си запазват хотели направо в Токио, а не в Нагано. С приближаването на края на игрите организационният комитет трябва да отмени 16 000 резервации в хотели в района, а отгоре на всичко близките курортни селища отчитат спад от 20 процента за това време на сезона, защото редовните туристи предпочитат да избягват района, защото предполагат, че е претъпкано с хора. Никой не знае с точност колко е финансовата загуба, но се предполага, че е около 66 милиона долара.

4. ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ В СИДНИ ПРЕЗ 2000 ГОДИНА

Сумата за организиране на австралийските летни игри е 3.8 милиарда щатски долара, като една трета са пари на местните данъкоплатци.

Очакваните зрители така и не се появяват, а много туристи се отказват от пътуванията си, защото ги е страх от евентуалните стълпотворения. Също така не се появяват и новите туристи, които се очакват, че трябва да дойдат на талази след игрите.

3. ЛЕТНИ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ В АТИНА ПРЕЗ 2004 ГОДИНА 

Атина за втори път става домакин на летни Олимпийски игри, но дори с по-сериозни последствия от първия път. Официалната цена е посочена - 4.6 милиарда долара, но реалната се оказва доста по-висока, а именно около 15 милиарда долара, за да бъдат изградени съоръженията: волейболен плаж и тенис център.

След като последният зрител си тръгва, много от сградите не са използвани никога повече. През 2012 г. гръцки репортер научава стряскащата новина, че цял ресторант е бил построен, за да приеме гръцкия премиер само за един час и никога повече не е отворен.

Гърция все още изплаща дълга, а някои смятат, че Игрите са подпомогнали за създаване на условия за финансовата криза на страната от 2009 г. 

2. ЗИМНИ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ В ТОРИНО ПРЕЗ 2006 ГОДИНА

Още преди Олимпийските игри организационният комитет се изправя пред финансов дефицит от 95 милиона долара и е на косъм от банкрут. Поради тази причина намаляват всички разходи. Но това, което почти ги спасява, е фактът, че продават правата на Параолимпийските игри на частна фирма за 40 милиона долара. Все пак и тези пари не стигат и италианците организират лотарийна игра, за да съберат бързо пари, но и това не се оказва достатъчно и Торино остава с дълг от 49 милиона долара.

1. ЗИМНИ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ ВЪВ ВАНКУВЪР ПРЕЗ 2010 ГОДИНА

Канада този път печели 14 златни медала, включително най-важния за канадците златен медал по хокей на лед, но това не променя факта, че държавата се оказва с рекордния дълг от 1 милиард долара.