Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
На Запад сме свикнали да гледаме на световното културно разнообразие с капка възхищение и любопитство. Докато редица традиционни празници споделят една и съща форма на поведение, която ни се струва симпатично екзотична, например ядене, пиене и танцуване, съществуват традиции, които могат да ни накарат да се почувстваме по леко особен начин. Ето и две от тях.
Чували ли сте за Konaki Sumo? "Konaki" е японската дума за плач, а сумо, разбира се, е традиционната японска борба, по време на която двама тежкотоварни борци се опитват да се изблъскат извън ринга. Ако вече сте започнали да си мислите, че Konaki Sumo е форма на спорт, по време на която един грамадан цели да разплаче друг, грешите.
По време на тази 400-годишна традиция, наистина има замесени грамадани, но и малки бебета. Двамата сумо борци застават лице в лице със своите бебета и чакат да видят кое бебе ще се разреве първо. Дори има и свещеник, който крещи и маха на бебетата. Ако и двете бебета започнат да плачат по същото време, победителят е това, което реве по-силно.
Цялата тази традиция е базирана върху една японска поговорка: "naku ko wa sodatsu". Или, както бихме я превели на български, "плачещите бебета растат бързо". Японците вярват, че колкото по-силно плаче бебето, толкова повече богове ще го чуят и ще го благословят.
Ако тази традиция ви се струва странна, чакайте да чуете за El Colacho. Традицията е микс от езически и католически ритуали, които се практикуват в Испане поне от 1620 година. Бебетата, родени в предходната година, биват наредени на матраци из улиците на града, а мъже, маскирани като дяволи, ги прескачат. Подобно на кръщение, практикуващите вярват, че дяволът поглъща греховете на бебетата и им осигурява защита от болести и нещастия.
