Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Българският национален отбор по футбол напоследък все повече прилича на родната гора - вселява "в сърцата ни само скръб и жалост". И все повече ни се свива душицата с наближаването на утрешния ден, когато България посреща Англия в квалификация за Евро 2012. Очакванията на нашия екип за предстоящия мач са по-скоро реалистични, отколкото песимистични и сега ще се опитам да обясня защо.
Започвам със самите футболисти. По презумпция играещите в националния тим би трябвало да са цветът на българския футбол. Предполагаме, че Лотар Матеус е наистина добре запознат с родното първенство, а и следи футболистите ни в чужбина, за да може да направи най-добрия избор. Но от какво всъщност избира германецът. Имайки предвид представянето на българските грандове в европейските турнири тази година, можем с тъга да констатираме, че май качеството не е на най-високо ниво.
Ако погледнем и отвъд границите на страната ни, там положението не е кой знае колко по-различно. Най-успешният в момента български футболист - Димитър Бербатов, се отказа от националния отбор. Стилиян Петров и Мартин Петров вероятно изиграват последните си мачове за "трикольорите", а Валери Божинов е абсолютно низвергнат. Останалите футболисти в някаква тяхна си последователност се замесват в скандали с алкохол, крадени автомобили, жени и всякакви други неща, които явно са неизменна част от живота на всеки професионален спортист.
Освен това, в досега отминалите квалификации, които са пет на брой, имаме само една победа в Кардиф, два равни мача и две загуби. Контролите изобщо не ги броя, защото те нямат никакво значение. В Лондон "трите лъва" се смилиха над българите и ги победиха само с 4:0 и няма абсолютно никаква причина да смятаме, че и тук няма да направят същото. Въпреки някои проблеми в английския отбор, дори сам Уейн Рууни е в състояние да ни съсипе, ако пожелае. Но, нека не сме песимисти.
Вторият фактор, който е от изключителна важност за националния ни отбор, е треньорът. В момента той се нарича Лотар Матеус. Немският специалист определено може да се похвали с впечатляваща кариера като футболист, но не точно така стоят нещата при работата му като треньор. Матеус е ръководил Рапид Виена, Партизан, националния отбор на Унгария, Атлетико Паранезе, Ред Бул Залцбург и Макаби Нетаня. Сега е начело на българския национален отбор, а опитът, който би трябвало да е натрупал с шестте предишни тима, вече трябваше да си е проличал. Но не би.
За съжаление, Матеус много ни напомня на големия Христо Стоичков. Камата беше велик футболист, признат по целия свят. Да, но като треньор не успя да се наложи, а и той като немския му колега се пробва да направи нещо голямо с националния ни отбор. Наскоро пък се разбра, че договорът на Матеус е подновен. Следователно ще има още време за доказване.
Утрешната квалификация между България и Англия ще бъде и поредното предизвикателство към българската футболна публика. Голяма част от родните запалянковци малко по малко спряха да ходят на мачовете на националния отбор. Те се ядосаха, обидиха, а накрая и отегчиха от играта на "трикольорите". Но предстоящата среща е по-различна, защото у нас ще дойде не кой да е отбор, а този на Англия. Онези футболисти, които всяка седмица гледаме по телевизията с адско удоволствие. Участниците в онези мачове във Висшата лига, които са тоталният контраст на срещите от българското първенство. Огромна част от българската публика ще отиде на Националния стадион "Васил Левски", за да види любимците си от Острова. А това е повече от красноречив факт, че има нещо гнило в българския националния отбор по футбол.
Утре от 21:15 ч. България ще играе срещу Англия. Една загуба няма да ни учуди, равният ще ни е приятен, а победата, за която толкова много се говори, просто не я виждаме. Дано изобщо да не сме прави.
