Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
За привържениците на Volkswagen в България автомобилните събори са едни от най-чаканите събития през годината. Именно такова събиране се случи през почивните дни. А аз, като един пълен лаик по отношение на колите, ще се опитам да ви пренеса в атмосферата на много ГоУфове, скара, бира, палатки и прекрасни Родопски гледки.
Тази година съборът на Роженските поляни бе изместен през август, което предполагаше меко време. Бойната ни група от трима души се състоеше от двама автомобилни маниаци и аз - момичето, което може да посочи колите само по цвят. Всичко бе готово: палатката, масата, месото, одеялата и спалните чували. Малко позакъснели в петъчния късен следобед тримата се запътихме към Смолянско. Пристигнахме в непрогледен мрак, незнайно как загубили близо четири часа, а само огньовете обозначаваха къде има хора. Намерихме си място, опънахме палатката и започнахме лека полека да усещаме онова специфично чувство, когато си обгърнат от величието на природата и поемаш от нейното спокойствие.
Към полунощ спешно ни се наложи да се примъкнем към нечий огън. Там, обгърнати от топлината на огъня, слушахме китарни версии на народни песни, малко Metallica, много Хиподил, Авеню, Черно фередже и Били Айдъл за вкус. Тихите звуци на акустичния инструмент като по чудо заглушаваха поп фолк ритмите от съседните палатки. На подобни събори обаче, всеки си отпуска душата и никой не се сърди какво и колко слушаш. И така е най-добре. Първата вечер приключи рано сутринта и всеки доволно заспа.
Същинската част на събора се случи в събота. Сутринта започнаха да прииждат колони автомобили от всички краища на страната. Героите от първата вечер се свестяваха, а новодошлите поздравяваха с дискретни клаксони и широки усмивки. На тези събори винаги има усмивки. Макар по принцип събиранията на Роженските поляни да нямат състезателен характер, всеки искаше да се похвали с подобренията по автомобила си. Голяма част от колите бяха лъснати, сякаш вирнали носове, за да покажат новите си придобивки. Почти всички посрещачи коментираха новите джанти на онзи, капака на този, перфектния rat look на друг. А какво виждах аз? Ентусиасти, пътували часове, за да разпънат палатката за една вечер, да се видят с приятели и да изпият внушително количество алкохол.
Почти през целия втори ден колите продължаваха да пристигат. Както винаги, в един момент започнах да се чудя къде ще се съберат всички, но място винаги се намира. За колите, за палатките, масите и скарите. Разпъната бе и шатрата, в която всеки можеше да си купи мърчъндайз стоки на форума на Volkswagen в България. Всичко продължи да е спокойно и усмивките не слизаха от лицата. Вечерта дойде неусетно, а чистият въздух, въпреки многото коли, действаше отрезвително в буквалния и преносния смисъл.
С едно наум от миналата вечер, бързо-бързо си намерихме места около главния огън. Оказа се, че това ще бъде най-доброто ни решение. Както всички си стояхме с по чаша в ръка, вперили благодарни погледи в огъня, се появиха гайдари. Истински, млади гайдари, които казаха "Добър вечер" и засвириха.
Може би защото за първи път имам удоволствието да слушам гайди на живо, или защото цялата обстановка беше необикновена, тези гайдари ми се сториха нереални. С малки почивки, в които бяха щедро черпени с ракия и каквото друго си поискат, четиримата мъже и една дама свириха и пяха около два часа с огромен ентусиазъм и отново - с безспирни усмивки. Музиката им промени физиономиите на късметлиите около огъня, всеки замислен за нещо малко свое или пък за нещо вселенско. С две думи: прекрасна нощ и един напълно заслужен завършек на втората вечер на събора.
Макар и след това различна музика да се понесе от различни автомобили, ние, които слушахме гайдите, сякаш си останахме с тях и след като си отидоха. Вечерта беше по-студена от всякога, но както пише в един коментар от форума на Volkswagen България - "явно уискито ни е било малко". И така, третият ден премина основно в прибиране на багажи, чистене, взиране за последно в гледката. Един по един всички автомобили бавно и тъжно си отиваха, за да потънат отново в града след няколко часа. Любопитен факт е, че на поляните така и не забелязах пернишки Голф. Защо, не знам.
Тази година организацията на събора на Роженските поляни бе абсолютно перфектна. Бяха осигурени няколко кубика дърва, които, както отново се написа във форума, "спасиха и нас, и гората", а имаше и екотоалетни. Въпреки че съборът е автомобилен, колите бяха само повод да се съберем, да се видим и да се отлепим от града. До следващия събор има месеци. Месеци, в които всички ние, които присъствахме, ще си припомняме дълго Рожен 2011. А на вас оставям да разгледате галерията с избрани моменти и герои.
