Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Рядка яркооранжева акула беше забелязана миналата година близо до Национален парк Тортугеро в Коста Рика. Учени наскоро публикуваха снимки на оранжевата акула в списанието "Морска биология", заявявайки, че това е първият път, когато е открита акула с такъв цвят.
Снимките са направени миналата година и са публикувани на страницата на Parisima Domus Dei, туристическа компания, която е била с рибари на риболовен излет, когато рядката риба е била забелязана на дълбочина 37 метра и температура на водата 31,2 градуса по Целзий.
Те направиха снимки и го пуснаха. По-късно те описаха срещата на морски експерти, оприличавайки я на златна рибка.
Акулата-кърмачка, която често се среща в крайбрежните морски паркове на Коста Рика, очевидно е родена с ксантизъм, генетично заболяване, което води до загуба на по-тъмна пигментация и прави по-светлите, като оранжевите и жълтите, по-забележими.
Parismina Domus Dei/Facebook
Оранжевото чудо, което прилича повече на огромна, пъстра риба кои, отколкото на страховит морски звяр, е двойна рядкост, тъй като учените отбелязват, че вероятно то страда и от албинизъм - друго генетично заболяване, което намалява производството на меланин в организма и оставя много физически характеристики ярко бели.
В случая с акулата, очите ѝ били пастообразно бели, без "видими ириси", пишат учените.
Уникалната комбинация от двете условия е проправила пътя за специалния пигмент на акулата. Учените също така предполагат, че фактори на околната среда може да са допринесли за яркия ѝ оттенък, включително инбридинг, стрес и хормонален дисбаланс.
Parismina Domus Dei/Facebook
Средностатистическата акула-кърмачка обикновено има светлокафява кожа, което ѝ помага да се слее с околната среда, и мънистовидни черни очи, заобиколени от бяла роговица.
Те също така имат малки вампирски бивни, стърчащи от горната им устна, и използват засмукване, за да разкъсат плячката си, вместо силни челюсти и остри като бръснач зъби, с които са известни други видове акули.
Учените не вярват, че генетичните вариации ще окажат някакво влияние върху живота на акулата, тъй като тя вече е достигнала зряла възраст, въпреки че ѝ липсва решаващата способност за камуфлаж.
Албинизмът, макар и рядък при акулите, е регистриран по-последователно при други видове, както на сушата, така и в морето.
