Каква ключалка да не слагаме на вратата си с ключаря Илиян Цариброски 0

Едва ли сме единствените, на които се е случвало да останат заключени пред вратата на дома си. Чувството да си забравиш ключовете е повече от неприятно и със сигурност ни изкарва извън кожата ни. В такъв момент си казваме "Да живеят ключарите!".

Срещнахме се с Илиян Цариброски, за когото ключарството е не просто професия, а нещо много повече. Коя е най-забавната случка в работата му и кои са най-големите трудности, прочети в следващите редове:

Занаят, професия или хоби е ключарството за теб? 

 От трите и то по-много. Занаят, тъй като никой не може да открадне това, което умееш. Имам самочувствието от опита който имам да заявя, че го умея безупречно. Професия – защото от нея си "вадя хляба" и хоби – защото обичам това, което работя и го правя с толкова голямо желание и интерес. Постоянно се информирам и чета за новите технологии в индустрията, за да съм в час с новостите.

За какво мечтаеше като малък? Сбъдна ли се?

 Като малък, мечтаех да стана батман . Като тийнейджър – да стана най-добрия ключар в България и да имам най-голямата и професионална фирма в България. Щастлив съм, че всичко това е факт, дори смея да потвърдя че надминах мечтите си в професионален план.

Как реши да станеш ключар? 

Съвсем случайно, като всяко хубаво нещо на този свят. През 2003 година, ето така на майтап и чиста любознателност се пробвах да отворя шперц кола, която беше със загубени ключове. Късмета на неопитния, неукия и начинаещият проработи. Пожарът в мен тръгна и до ден днешен гори така, сякаш няма какво да го загаси.

Хората казват, че занаят се краде. Така ли е и ти открадна ли своя? 

Хората са го казали и е много вярно. Моят учител, човека който ми показа малко, а другото го откраднах е "учителя" – Тодор Тодоров от Младост 1А.

Всеки ли може да стане ключар? 

Всеки, който се запали, всеки който не мисли първо за пари, всеки който има малка техническа грамотност. Желанието е на първо място, другите неща се учат. Важно е да имаме желание, има ли го успеха е налице .

Как всъщност се става ключар?

Като заповяда при нас на работа.

Има ли почивен ден в тази професия?

Има само и единствено, ако си изключиш телефона. В противен случай, добрият ключар няма почивка.

Масово населението живее в жилищни блокове и кооперации. Кой е главният проблем в защитата при вандалски прояви?

Основният проблем е обикновената и евтина ключалка. Тя винаги е в полезрението на крадеца. През последните месеци на 2022г. стартирахме безплатна кампания , като посетихме изключително много домове с цел консултация и оглед на място. Шокиран съм как населението ни масово няма нужната качествена защита на своя дом. Скъпи врати, скъпи прозорци, да не говорим за мебелите вътре, а ключалката – супер некачествена и лесно разбиваема. Тя винаги е в полезрението на крадеца, така че ще си позволя, чрез това интервю да подканя всички читатели да обърнат внимание на защитата си, за да предотвратят появата на неканени гости.

Оценяват ли хората работата ти? 

Масово, не . Почти всеки в аварийна ситуация и непредвиден разход не е очарован от услугата. Разбира се, има и изключения. Има хора които ценят професионализма и бързата ни реакция за всяко посещение и решение на проблема. Ние не се целим да бъдем да бъдем аплодирани, целта ни е да помогнем на клиента в кризисна ситуация за изключително кратко време и го правим, с което се гордея.

Има ли желание у младите да се захванат с този занаят?

Не. Идеята да стоим на стол пред компютъра и да получаваме заплата над средната работна е за предпочитане при младите. Кадрите в сектор "услуги" намаляват драстично. За това всички в нашата компания сме едно семейство, което се подкрепя взаимно във всяка ситуация.

Какви пречки срещаш в работата си?

Пречки нямаме. Всичко в нашата професия е предизвикателство и с любов работим професията "ключар".

Неизбежно имаш някоя забавна история за заключени в дома си хора, разкажи ни?

Честно казано повечето от ситуациите не са забавни, но има и такива, които те карат да се усмихнеш, когато си спомниш. Първата която ми идва в съзнанието е за семейство, което се прибира от море, а детето е на задната седалка – любител на ключовете. Майката дала ключовете от вкъщи на детето да си играе, за да бъде кротко пътуването и детето да се занимава с нещо във времето в което пътуват.  При едно от спиранията до тоалетна до място за отдих до магистралата, детето хвърля ключовете в химическите тоалетни, които всички знаем в какво състояние са. Наложи се нашата намеса, отключихме дома, но спомена и емоциите ,които преживяхме с ключовете в магистралната тоалетна ще са вечни.