Най-добрите смешки от социалните мрежи до сряда са тук! Само най-доброто от най-доброто!
Седнало Бъдещето да учи математика и ме пита:
- Мамо, ти беше ли добра по математика?
- Не, бях двойкарка. Ако и трите ми преподавателки знаят, че работя цял живот с математика, лошо ще им стане. Нямаше по-зле от мен по този предмет. Но пък не е задължително учителите по даден
предмет да те научат на материята, която ти преподават. Може да те научат много по-важи неща.
- Твоите на какво те научиха?
- Първата влизаше в клас всеки ден с безупречна прическа, красиви обувки, костюм по последна мода и силен парфюм. Хващаше тебешира в дясната ръка и с лявата обясняваше. На дясната носеше халка, а
на лявата пръстен според тоалета. Говореше през цялото време без да спира, без да заеква, без да разтъкава и никога не каза нещо с по-висок глас. Дума не помня от това, което е казала, но и до днес
не се появявам на работна среща в небрежен вид, не повишавам тон и нося по един пръстен на всяка ръка - на едната халката, на другата според ситуацията и облеклото.
Втората беше от малко провинциално градче, с три висши по математика, дъщеря на овчар. Беше скромността и добротата в човешка кожа и винаги даваше примерни задачи с овце и кози. От нея се научих,
че каквото и да постигна, да не забравям коя съм и откъде идвам.
Третата разбра за броени минути, че аз не я разбирам какво ми говори, когато говори за математика. Помоли ме да седна на последния чин и да не преча на другите. Изпитваше ме на теория - правила,
теореми и т.н. в продължение на години с една единствена реплика: "От мен имаш сигурна четворка. Продължавай с шестиците по другите предмети! Обаче... мисли му, ако видя петица при някой от
колегите!". И ме научи, че власт се ползва с разум и добри намерения. Та, учител е човек, който ти оставя нещо в душата, когато не помниш какво е говорил в час.
- Добре, а на кое в математиката се научи сама?
- Да следвам логиката на текстовите задачи.
- Важна ли е?
- Безкрайно! Колкото по-голям ставаш, толкова повече разбираш, че ако Петър работи 7 часа, за да си купи 20 ябълки, а Иван работи 4 часа, за да си купи 2 яхти, на Иван му е все тая колко ябълки има
Петър. Това е цялата математика, дето остава накрая.
©ФатаГурмана
***
Съпрузи празнували 35 години от сватбата си в известен ресторант.
Появила се фея и им казала:
- За това, че сте заедно от 35 години - пожелайте си нещо.
Съпругата казала:
- Искам околосветско пътешествие със съпруга си.
Бааам! И в ръцете и се появили два самолетни билета. Дошъл ред и на съпруга.
Той се замислил дълбоко и казал:
- Всичко това е много хубаво, но такъв шанс се пада веднъж в живота, затова искам жена с 30 години по-млада.
Съпругата се шокирала от отговора му, феята също... - но желанието си е желание.
Бааам! И съпругът станал 92-годишен старец .....
Извод:
Неблагодарни мъже, помнете, че феите са също жени ...
В магазина:
- Здравейте, трябва ми будилник, който наистина да ме събуди, иначе съм загубен...
- Току що получихме последния модел - в началото включва сирена, после артилерийски залп и ако не станете, ви лисва чаша вода в лицето. Ако и това не помогне, се обажда на началникът ви и казва че
сте болен от грип...
***
-В аптеката:
-Имате ли хапче срещу мързел?
-Имаме!
-Може ли да ми го поставите на езика?
***
Двама съквартиранти в общежитието пекат хот-дог. Този, който пече, взема хот-дога отрязва по едно парче от двата края и го слага в тавата. Другият пита:
- Защо режеш хотдога от двата края?
– Нямам представа, майка ми винаги прави така...
Идва уикендът, момчето се прибира и пита майка си:
– Защо винаги отрязваш двата края, когато печеш хот-дог?
– Не знам, но баба ти винаги така правеше...
Момчето пита баба си и се оказва, че това е семейна традиция, защото прабаба му (която сега живее в старчески дом) също е отрязвала краищата на хот-дога преди да го изпече.
На следващия ден героят на нашата история отива при прабаба си.
Възрастната жена се радва, че внукът и е дошъл на гости. Преди да си тръгне внукът я пита:
- Бабо, защо трябваше да режеш краищата на хот-дога, преди да го изпечеш?
- Защото нямах по-голяма тава…
Умира счетоводител. Свети Петър гледа в книгата на живота му, чеше се по главата и казва:
- При теб греховете и праведните дела са по равно, затова ще ти дам възможност сам да направиш избор - Рая или Ада.
И го води първо в Ада, а там сума ти счетоводители се мъчат, суетят, разнасят документи, принтери разпечатват хиляди копия, компютри бръмчат и забиват, сървъри просветват и греят, кафето се лее с
литри и цигареният дим виси като смог във въздуха, шефове крещят, телефони звънят, приключват месеца. Счетоводителят се отдръпнал:
- О, това цял живот ми е било на главата. Стига ми, искам да видя Рая. Отиват в Рая, отварят вратата и... същата картина - счетоводители, блъсканица, документи, компютри, звънци, крясъци.
Покойникът е в недоумение:
- Тук е същото!
- Не, тук балансът ще им излезе!
***
Габровец в бижутерия избира обеци.
Продавачът:
- За 14-ти Февруари ли?
- Едната - да, другата за 8-ми Март
***
Бях само на 17 години. Отидох да си купя презерватив в аптеката. В онези дни трябваше да положиш доста усилия над себе си, за да помолиш аптекар за презерватив, защото в градчето всички ме
познаваха, дори и младата аптекарка (която май се казваше Петранка). Тя забеляза, че съм доста смутен. Подаде ми пакетче и ме попита дали знам как се използват. Честно си признах, че не знам. Тя
извади един презерватив от пакетчето и го нахлузи на палеца на ръката си. Обясни ми, че така се проверява дали приляга плътно и докрай. Явно съм имал доста разстроен вид. Тогава тя се
огледа и като се увери, че в аптеката няма никой друг, отиде до вратата и я заключи. Хвана ме за ръката и ме заведе в склада, съблече си блузката и си смъкна сутиена. "Това възбужда ли те?"-попита
ме тя, а аз само стоях със зяпнала уста и кимах. Тя ми каза, че е време да си сложа презерватива. Докато го слагах, тя си смъкна полата и гащичките и легна на масата. "Давай по-бързо"-прошепна ми
тя-"Нямаме много време". Обладах я. Това беше толкова великолепно, че аз не издържах дълго и скоро свърших. "Сложи ли си презерватива?" с подозрение ме попита тя. "Разбира се!"-гордо отвърнах аз и
и показах палеца си с нахлузения презерватив...
***
Съгласна ли си да се омъжиш за мен и да бъдеш с мен в добро и в беда, в скръб и радост, в бедност и в богатство?
- Да, да, не, не, да, не, да...
***
Понякога... Съчмата ми избива...
Започва да ми хлопа... И дъската...
Пада ми пердето с корниза...
Бръмбари ми влизат в главата..!
Честичко... И кучето ме хапе...
Лудите ме хващат в гората...
Косата ми на косъм да окапе...
Понеже съм си цапнат в устата..!
Ходя, като лепнат с парцала...
Очите ми играят... Чука - педя...
Дори... В последна дупка на кавала...
Думите в рима... Пак ще редя..!
Пипито ми вече... Кукурига...
Често чувам... "Изтървал си влака"...
В лудница живея на квартира...
И терапевта ми от мен... Заплака..!
Шашава е моята... Кратуна...
Всички насекоми е събрала...
Понякога се прави на маймуна...
Или пък се преструва... На заспала.!!!
***
Катаджия спира кола:
- Господине, знаете ли как поднасяше колата ви?
- Пил съм 8 бири, господин полицай.
- Това не е извинение да оставите жена си да шофира.