Ужасно е да станеш възрастен 0

Порастването е сложно и неприятно. Никой не влиза в света на възрастните лесно и безболезнено. И макар ние отдавна вече да сме в него, не се чувстваме много на място. Затова напълно разбираме хората, които споделят какво е за тях порастването и остаряването.

Майка ми ме пита какво възнамерявам да правя с живота си. "Изненада е", казвам ѝ аз.

Когато видя някой от гимназията

Да си на 28 г. през 2016 г.: Рано ми е за сериозна връзка.

На 28 г. през 1816 г.: Имам 13 деца.

На 28 г. преди Новата ера: Живях добре, три пъти ядох боровинки и веднъж круша.

Как се справям с живота на възрастен

Знаеш, че остаряваш, когато започнеш да се караш на тийнейджърите.

На 15 си мислиш: "Ще си купя Ferrari някой ден." На 20: "Може да си взема BMW някога." На 25: "Дано, ако ме блъсне кола на пешеходната пътека, да е Mercedes!"

Аз съм като стара котка. Някой трябва да се погрижи за мен, но мога да се справя и сама.

Странно е, че исках да порасна, когато бях дете, а сега всичко, което искам да направя, е да легна по лице на килима и да рева.

Къде се виждате след пет години?

Вчера чета новина "11-годишен завърши колеж". Днес на мен, 24-годишен, ми трябваха три опита, за да напиша думата "ресторант".

Ето така се чувствам като възрастен:

Не съм сигурна дали да използвам крем против акне или крем против бръчки.

Намирам се някъде между фазите "Кой, по дяволите, иска да се жени сега?" и "Защо всички са сгодени, освен мен?".