Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Съвсем наскоро ти разказахме за филм, който е в процес на разработка и е вдъхновен от creepy pasta-та The Backrooms. Това, разбира се, ще е филм на ужасите, който се надяваме, че ще ни пренесе напълно в страховития свят на лиминалмните пространства, от който не е ясно дали има измъкване.
Но откъде идва идеята за този тип ужасяващи места и истински ли са те?
Всъщност творецът, който пресъздава идеята за The Backrooms e и режисьора на бъдещия филм е създател на YouTube страницата Ken Pixels. В нея той ни пренася в алтернативно измерение, което преди не сме вярвали, че съществува или пък сме вждали в най-страшните си кошмари. Общата продължителност на видеоклиповете Backrooms на страницата на Кен е малко над 30 минути, но те са гледани милиони пъти, демонстрирайки, че тази тема наистина е неизчерпаема.
Но за да стигне Кен до идеята за своите клипове, той се вдъхновил от едно друго, много тъмно място в мрежата.
The Backrooms започна, след като потребител на сайта 4chan призова хората да публикуват смущаващи изображения на неприятни места. Анонимен потребител публикува снимката, от която започна всичко, свързано с Backrooms – снимка на нещо, което изглежда като коридор с жълти стени, флуоресцентни светлини и кафяви подове с мокет.
"Ако не внимавате и се откъснете от реалността в грешните зони, ще се озовете в Backrooms, където няма нищо друго освен вонята на стар влажен мокет, едноцветно жълто, безкраен фонов шум на флуоресцентни светлини и приблизително шестстотин милиона квадратни мили произволно сегментирани празни стаи, в които да бъдете хванати в капан. Бог да ви е на помощ, "ако чуете нещо да се скита наблизо, защото със сигурност то ви е чуло.", гласи описанието под поста.
Най-важният елемент от Backrooms е начинът, по който човек попада там: "noclip". Терминът възниква от грешка във видеоигра, при която играч може да избяга от кодирани физически ограничения. Продължаваш да играеш играта, но извън предвидената зона, което често води до мрачни открития. Noclip разрушава стените на реалността и те изпраща в различно пространтво, наречено Backrooms.
Съществуват ли наистина "Задните пространства"?
За да успокоим, ще ти кажем, че тези ужасяваши, безкрайни коридори са само плод на въображението. Те не съществуват в реалния свят и всички видеа по темата, които ще откриеш, са генерирани с програма. И все пак много хора се опитват да намерят локации от реалния живот, които да наподобяват Backrooms. Това може да бъдат празни хотелски коридори или офис пространства, изоставени помещения, празни паркинги и каквото още се сетиш. От тях, разбира се, можеш да се измъкнеш и да продължиш живота си нормално.
Имат ли нива?
В общността има противоречия относно това дали Backrooms имат нива. Има три важни мисловни правила: Задните стаи или нямат нива, или имат само три нива, или нивата са безкрайни. Най-разпространената теория за нивата твърди, че задните стаи имат три нива, като се започне с ниво 0, където се случва т.нар. "noclip". Там се намира и странно тъмно петно, което може да представлява noclip зона, която може да те пренесе обратно на земята, началото на нулево ниво или по-зловещо измерение, където повече от вероятно ще умреш.
Всъщност всичко съществува в сънанието ни още преди ерата на Интернет
Преди ерата на интернет и игрите, хората все пак са излизали навън – в търговски центрове, офиси и паркинги. Тези местоположения формират основата на повечето истории за задните пространства, тъй като съществуват в съзнанието на хората, които са ги посетили. Търговските центрове, офисите и паркингите не са страшни, но тяхната празнота добавя елемент на страх, който е в основата на Backrooms. Представи си една нормална всекидневна със стълбище към горния етаж, хора, седнали на дивана и мебели, отрупани с вещи. А сега си предстви, че всичко това го няма и влизаш в стая, в която има само един диван и стълба. Е, не е същото, нали?
Backrooms също могат да предизвикат усещането, че си заседнал в настоящето. За много хора животът им е станал досаден и монотонен, като работата изсмуква цялата им енергия и радост, предотвратявайки напредъка в други по-пълноценни аспекти на живота. Най-лошото е, че имаш чувството, че не се вижда краят – сякаш човек е обречен вечно да се разхожда из самотните коридори.
