Свети Валентин - чуй молбите ми и се гръмни 2

Има два празника в годината, на които ми се иска ако може да взема сандък и пирони и да се самозакова в него. Да престоя вътре в продължение на поне 24 часа, докато всичката тази абсолютно безсмислена, ненужна и направо натрапчива еуфория не се разпръсне и не се разтвори волно в пространството, изчезвайки като дим и позволявайки ми да дишам отново.

И докато първият такъв празник може да се оправдае с единствената еуфорична радост, която има някакъв смисъл и чар – тази на децата (а и няма да ми се налага да мисля за него до края на годината), то за другия не намирам никакво логично обяснение. А той отново точи зъби и нокти за атака. Свети Валентин.

Олицетворението на любовта и лиготията. Денят, в който бижутерски магазини, цветарници, производители и търговци на картички и шоколадови бонбони, хотели и т.н. си напълват сметките, докато милиони хора по света засвидетелстват своята любов. Навсякъде хвърчат балони, сърца и бонбони, всичко е решено в розово и червено, момичета и момчета се натискат по паркове и градинки, разменят си картички и подаръци и се целуват ли целуват. Сякаш само в този ден, в рамките на тези 24 часа трябва да се изядат всичките бонбони, да се подарят всички картички и всички цветя (които са посадени и раснали само за този ден), да се пуснат за свобода всички червени балони и да се постави световен рекорд, базиран на броя на пътите, в които един човек може да каже на друг човек "Обичам те".

И макар че е февруари и минусовите температури също искат Валентин просто да се прибере някъде на топло и да изчезне, цялата тази любов ще се разлее по улици и тротоари, в градския транспорт, а разните спа хотели и ресторанти направо ще се пръскат по шевовете от млади, зрели и възрастни консуматори на Св. Валентинската любов. Човек направо го е страх да върви по улицата. Във всеки момент отнякъде може да изникне Купидон и да го разстреля от упор.

Всяка жена, която не е получила подарък, ще най-нещастната жена на света. Всеки мъж, който не е купил подарък на онази, която го вълнува по някакъв начин, ще е пълен кретен, загубеняк и страхливец. И всички хора, които не засвидетелстват своята любов, ще са деструктивни единици на обществото. Същото общество, което е забравило или просто пренебрегва факта, че Св. Валентин е католически празник, което не се е поинтересувало откъде накъде свързват този светец именно с любовта, а не с нещо друго. Как се е мъчил той за тази любов и какво е направил. Кой го е грижа за произхода и значението на някакъв привнесен празник?! Нали важното е да се празнува. Пък и става дума за любов. Пък и става дума за щастието на всичките онези младежи и девойки (най-вече девойки), които отварят "Името на розата" и после разочаровани си споделят "Пък аз си мислех, че е нещо за любов".

Важното е любов да има. И вино. За виното съм напълно съгласна. Но и то не може да оправдае заменянето на един православен с един католически празник, на който вместо да се натискаме по пейките като ученици, много по-хубаво би било да пресушим няколко 10-литрови туби домашно червено вино. В името на Трифон Зарезан, който за разлика от Валентин, е български народен празник, който се чества от лозарите, градинарите... и кръчмарите.

Тъй като се числя към последните или по-скоро техните последователи или най-чести клиенти, планът е да си пия самостоятелно и нелюбовно в сандъка си, докато някой не обяви, че и за тази година заплахата е отминала, че вече светът се е оттърсил от фалшивата си любовна еуфория и се е върнал към далеч по-характерните за него бедствия, жестокост, престъпления и смърт. Те, за разлика от червените балонени сърца, които летят навсякъде на Св. Валентин, засягат онези другите сърца – по-грозните, по-невидимите, но човешки органи, които в повечето случаи нямат нищо общо с любовта.