Пет мозъчни мита 5

Човешкият мозък е удивителна джаджа... Особено ако вярвате на всички щуротии, които се говорят за него. Повечето "удивителни" неща, които винаги сме знаели за него, в голямата си част или не са верни, или са силно преувеличени. Достатъчно е да попитате някой истински учен, а не да се доверявате на бай-еди-кой-си от кварталната кръчма, който, освен целия текст на "Шампанско и сълзи", знае и куп главозамайващи факти за човешкия мозък. Той може да е доказателство само за това, че липсата на мозък при хората води до кретенизъм. Кои обаче са най-разпространените митове за мозъка?

Използваме по-малко от десет процента от мозъка си

Може би наистина ще започнем да мислим така, ако погледаме малко петъчния парламентарен контрол, но при нормалните хора това изобщо не е вярно. Изследвания със скенер показват, че използваме целия си мозък през повечето време. Основният ресурс на сивото ни вещество отива за поддържането на елементарните телесни функции, а каквото остане, отива за мислене, при някои хора остава удивително малко.

Замислете се (със свободната част) – защо човешкият мозък е толкова голям орган (е, женският има малко да наваксва), но все пак – защо ни е толкова голям орган, който има сериозен разход на енергия, ако ползваме само 10% от него. От еволюционна гледа точка това е нелогично. А онези врели-некипели, че още не сме се развили достатъчно и като качим още няколко процента след десетина хиляди години, ще владеем телепатия и ще можем да пътуваме в космоса с мозъка си, ги разправяйте на бай-еди-кой-си. Природата няма да сложи в черепите ни орган, който е 90% баластра, просто щеше да го направи колкото ябълка, ако можехме да минем с по-малко (добре де, ако можехме всички да минем с по-малко).

Слушането на Моцарт стимулира мозъчната дейност

Трудно е да се проследи точният източник на повечето общоприети измислици. Точно на тази обаче не е. През 1993 г. уважаващото научно списание "Naturе" публикувало изследване, в което се твърдяло, че студентите се справят по-добре с тестове, докато слушат Моцарт, в сравнение с колегите си, които слушат приятни звуци или не слушат нищо. На следващия ден митът бил готов, по всички бебешки канали гръмнала "Сватбата на Фигаро", а на кърмачетата веднага били закупени дискмeни барабар с "дискогафията" на Амадеус. Не само това – в щата Джорджия започнали да раздават записи на австрийския вундеркинд на всяка родилка при изписване. Смятате ли, че на тези хора би им помогнало слушането на каквото и да било?

Само две неща. Първо, никой не си направил труда да спомене, че ефектът изчезвал след 15 минути, така че, освен ако бебетата не кандидатстват за ВУЗ още в Майчин дом, полза няма. И второ – след това станало ясно, че всякаква приятна за слушащия музика има сходен ефект, не само Моцарт. Излиза, че всичко е въпрос на вкус и няма значение дали слушаме класическа музика, или последния албум на "Napalm Death".

Характерът ни се определя в зависимост от това кое полукълбо е по-развито

Вярно е, че имаме две полукълба и е вярно, че те са доста различни. Но колко и как точно се различават, дори за специалистите е мътен въпрос. Какво знаят учените със сигурност обаче – идеята, че лявата част на мозъка е обиталище на логическа мисъл, математически умения и шахматна тактика, а в дясното полукълбо ехти поезия, сменят се картини с пърхащи херувимчета и препускащи еднорози, е, възможно най-научно казано, глупости на търкалета.

В наши дни невролозите отбелязват, че хора, загубили мозъчна функция в някоя част, губят възможност да правят определени неща. Много малко от тези дейности обаче имат строго определени страни. Двете полукълба са взаимнозависими и непрекъснато си взаимодействат. Така че, ако някой ви обяснява, че може да тренира полукълбата си, за да разсъждава по-логично или за да е по-талантлив, веднага го пратете да слуша Моцарт в Майчин дом.

Алкохолът убива мозъчни клетки

Да, не е вярно! Чакайте, чакайте... оставете бутилката. Не казваме, че алкохолът не вреди на мозъка. Той може и да не причинява трайни увреждания на структурата му, но влияе зле на функцията му. Нека да се изясним – пиенето временно затруднява мозъчната действеност и ни прави... глупави, точно това му е най-хубавото.

Първият краткотраен ефект при пиянство е, че така наквасвате мозъка си с хормони на щастието - серототин, допамин и други, които ви карат да се чувствате по-добре. Всеки е правил десетки опити и полеви тестове в тази насока. Кофтито е, че ако наблягате достатъчно дълго на чашката, мозъкът ви ще привикне и няма да отделя достатъчно хормони, без да се наковете преди това. А на това, приятели, му казват зависимост и е доста по-неприятно преживяване от няколко умрели неврона.

Сексуалността се определя от мозъка

Да, точно така, освен това жените не трябва да носят панталони и да гласуват. Хайде стига, времето на подобни обяснения свърши малко след като отхвърлиха трепанацията като метод за лечение (е, може би не навсякъде, но все пак). Как седят нещата тук научно? Няма преки доказателства, че сексуалността идва от мозъка. Тези неща могат да се тестват само когнитивно, което означава, че резултатът е заложен още в самия тест. По-същия начин, ако проучвате деца в математическа гимназия, ще излезе, че са добри по математика.

Да, мозъчната активност е различна при различните сексуални ориентации, но със сигурност не е индикатор и още по-малко причинител. Освен това мозъчният скенер все още не може еднозначно да даде доказателство за връзката между някое действие и конкретна мозъчна операция. И така, ако разкарате гаджето си, защото тя не може да паркира, не го правите, защото мозъкът е предопределил това, а защото капацитетът му е малък и може да извърши въпросната операция.

Източник: Made Man