Осъденият на смърт идва, но не и днес 0

Спомняте ли си филма с участието на Шон Пен? "Осъденият на смърт идва" - създаден по действителен случай, тежък, драматичен и реален. И няма как иначе да е щом става въпрос за смъртното наказание. Днес се сетих за него не заради тъжното, меланхолично и направо самоубийствено време навън, а защото наред с другите важни празници, рождени дни на известни и безизвестни хора, 10 октомври е световен ден срещу смъртното наказание.

Въпросът за смъртното наказание е стар, но винаги актуален, защото при самото му споменаване веднага различните хора се разцепват на няколко лагера. Едните искат то да бъде изпълнявано, без да си помислят, че някой ден те или техните най-близки хора могат да се окажат на мястото на осъдения на смърт, други се обявяват за неговото тотално премахване, но когато някой ненормалник изнасили и/или убие дъщеря им, са напълно убедени, че то вече трябва да се прилага. Трети заемат умерената позиция, че е допустимо, но само в определени случаи.

В миналото смъртното наказание е било практикувано във всички общества. В наши дни 58 нации го практикуват, 96 държави са го отменили. Част от страните не са го отменили със закон, но не са го прилагали през последните 10 години, позволявайки го само при изключителни обстоятелства като войната, например.

В България смъртното наказание е премахнато на 10 декември 1998 г.

Въпреки че Хартата за основните права на ЕС забранява прилагането на смъртното наказание, то все още 60% от населението на света живее в страни, в които прилагането му е практика. Най-големите от тях са Народна република Китай, Индия, някои щати в САЩ и Индонезия.

Що се отнася до методите, по които се прилага и се е прилагало в миналото смъртното наказание, те са достойно описани в редица документални и игрални филми. И с право. Все пак не можем да не се съгласим, че има много екзотика в смърт чрез: разкъсване от алигатори или акули, смъртоносни ужилвания от насекоми, разпъване от коне, гилотина, разпъване на кръст, електрически стол, разстрел и най-хуманната смърт – чрез смъртоносна инжекция.

Във всички държави, в които все още се прилага смъртната присъда, имат влияние и различни културни, социални, религиозни и правни фактори. Най-важният фактор обаче е човешкият. От позицията на хора, които са станали жертви на други хора, може и да пожелаем тяхната смърт. Обаче трябва да знаем, че понякога съдебната система бърка. И често осъденият на смърт всъщност не е престъпникът, който презираме с цялата си душа и желаем да умре. От позицията на мислещи индивиди, които осъзнават, че всички хора, родени на този свят имат право да живеят, без значение дали вярваме, че имат или не това право, може би трябва да се примирим и да вярваме в максимата "Само Господ може да ги съди". Не е човешко, признавам. Не е и божествено. Но може би е справедливо.