Остани с мен или ще умра 0

Може и да ви е познат този сценарий. Не знам. Но се сетих за темата, когато днес четох една изровена, но пък иначе позабравена история – как Мики Рурк предложил брак на Каре Отис – вече негова бивша съпруга. Колкото и да е чудно, Мики (който вече знаем, че явно е луд), след като ѝ изредил обичайните "Обичам те, искам те, не мога да живея без теб..." ѝ казал, че ако не се омъжи за него, щял да се самоубие и то с меч за харакири. О, небеса! Коя жена би устояла на подобно предложение. И тя приела... от страх.

Такова поведение не е прецедент. Психолозите, психотерапевтите и психиатрите може би имат обосновани теории по въпроса. Аз не съм специалист, но мога да кажа от собствени наблюдения, че в определени случаи хората постъпват по такъв начин и като казвам хората имам предвид както мъжете, така и жените.

На всеки се случва връзката му да не потръгне, жената да го изостави или обратното, заради друг или друга, защото на единият му е омръзнало да са заедно, единият е изневерил на другия, защото имат "непреодолими различия" или по някаква, каквато и да е, друга причина. И винаги единият от тях остава по-наранен, по-привързан, по-неспособен да се справи с положението. В такива моменти е нормално човек да изпадне в отчаяние и знам, че е адски трудно да не даваш израз и да не се предаваш на това отчаяние. То те кара да звъниш по 78 пъти на ден на човека, който те е изоставил, да чакаш със зачервени от рев очи до телефона, дано се обади, да му изпращаш 10 различни имейла, от различни пощи, с различни послания. Първо се стремиш да бъдеш възможно най-безразличен, после ставаш малко раздразнителен, после го обиждаш, включвайки в речника си думи, които не си подозирал, че някога ще използваш или че можеш да напишеш, след това идва ред на въпросът "Защо, за Бога?".

Разбира се, между всичките тези прекрасни моменти не спираш да се наливаш с алкохол, за да можеш да го забравиш. И накрая започваш да се влачиш като влечуго. Губиш самоуважението си (и неговото също) и всякакви сили, и започваш да се молиш: да те обича, да се върне, поне да ти обясни защо те изоставя. След целия този цирк, особено усещайки, че губиш тотално, изстрелваш нещо от сорта "Ожени се за мен или ще се самоубия" = "Върни се или ще умра" = "Ако си тръгнеш, ще си прережа вените".

Доста мелодраматично, а? Но дори и този човек да е имал все още някакви чувства към теб, след тези сцени, той изцяло иска да се махне, колкото е възможно по-скоро, защото е изгубил всякакво желание да бъде с човек, който по този начин си играе на любов и смърт. Историята е доказала, че подобни заплахи не бива да се пренебрегват. Много хора наистина се самоубиват, защото не могат да преодолеят раздялата с любимия си човек. Обаче ако сте в позицията на човека, който заплашва, да знаете, че това не е израз на любов. Това си е чиста проба изнудване и вменяване на вина. И ако човекът, който толкова отчаяно искате да остане с вас, наистина се поддаде на воплите и стенанията ви, то изобщо няма да е защото ви обича, а от човешко съжаление и страх.

В този ред на мисли, ако той или тя са ви изоставили, не бързайте да вадите самурайския меч. И дайте шанс на времето. То няма нищо да излекува, но след месеци или години ще ви покаже какъв глупак сте, че някога, през 1996 г. сте искали да си прережете вените, защото някаква кифла ви е изоставила. Както виждате сега във Facebook, тя е била женена 10 години, надебеляла е с 20 килограма и мъжът ѝ я е изоставил. Има Господ, ей, и той вижда всичко.

Всякаква прилика с действителни лица и събития (освен Мики Рурк и Каре Отис) е напълно нереална.