Най-добрите смешки от социалните мрежи до сряда - само най-доброто от най-доброто!
Разговор по времето на комунизма:
- Ти как мислиш, има ли живот зад граница?
- Знам ли, оттам още никой не се е върнал да разкаже
***
Стяга се Пешо за лов, събота сутрин. Жена му седи до него, и пристъпва от крак на крак.
- Аре беее, земи ме поне един път на тоя ваш легендарен лов.
- Стига ма -, троснал се Пешо - тва мъжка работа. Там гърмим, тичаме из шубраците, не стаа ся...
- Аре бееее, баси, един път поне - троска се жена му ( чак ролките щели да паднат )
Пешо като видял, че жена му лесно няма се даде и казал да се оправя и да идва.
Стигнали до пусията и Пешо казал на жена си:
- Ся!!! Ей ти пушка, седиш тука в шубрака и дебнеш елена!!!! Като го видиш - гърмиш, и отиваш до него с пушката, да не дойде някой да го открадне. Ние с момчетата ще дойдем. Айде наслука!!!
И, разбира се, се забил с тайфата в кръчмата, яли пили...ала бала. По едно време, вече се мръквало, се чул мощен изстрел. Пешо се пляснал по челото - малеееееее, забрайхме жената. Затичали се
цялата дружина, и кво да видят - Пешовица седи край някво животно, насочила пушката към човек, който тича около нея в кръг.
- Не се доближавай до елена, момченцееее! Мой си е! - крещи обезумялата Пешовица, адреналинно радвайки се на улова си.
- Добре бе жена, нека си е твой елена. Дай само седлото да му сваля.
-Мъж на улицата среща бившата си жена.Тя го пита:
-Как е?
-Добре е.. Снощи бях с една мацка и си мислех за теб.
-Какво?Липсвам ли ти?-Ти пък... за да не свърша бързо
***
Измислих хапче за отслабване - както спиш, отслабваш! Толкова се вълнувам, че не мОа да зАспа!...
***
Много хубаво целуваш, къде се научи ?
- В казармата...
***
Центъра на Перник. Кафе на 2 нива – на долното седят двама на по кафенце и скучаят… на бара седи човек и чете сутрешния вестник…
Първия от двамата се обръща към втория:
- абе…
- оу…
- а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
… – … на кво?
- ми… петарка!
- готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
- еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа – не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
- Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
- аууууу, човек, верно ли – извиняай! Ма приличаш… извиняай!
Сяда си и авера вади петарка…
Минало се, не минало – втория пак:
- абе…
- мм…?
- десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
- нема яд!
Пак се вдига и отива до бара – пляяяясссс…:
- Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
…!?! Господине!
Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
- Ееее, човеек… мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш – одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време – у казарма бееме заедно – домъчнело ми е… бееме си много дружки…извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
- Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя…
- … ма немаш грижа!
Качва се горе – пляяяяяссссс!
- Абе Пешо! …бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…!
***
Имало едно време три приятелки.
Първата се омъжила по любов, но постоянно не й стигали парите и луксозния живот.
Втората се омъжила по сметка, но вечно й липсвали внимание и романтични чувства.
Третата въобще не се омъжила и тайно завиждала на другите две…
Каква е поуката? Няма поука! Ама и угодия също...
***
Ако вкъщи носите анцуг, то автоматично, всичко което правите се счита за тренировка
- Ало, мамо, аз в колко часа съм роден?
- Недей да се занимаваш с тая, маме...
***
Шефът толкова дълго и яростно се караше на Жорето, че той по инерция изтърси:
- Да, мила
