Ежеседмичната ни класация на най-бруталните смешки, които опорочиха интернет е готова. Какво съчиниха изродите пред компютрите тази седмица?
На една жена й се паднала възможност да прегледа телефона на съпруга си. В списъка с контакти намерила три номера, записани като "Най-нежното докосване", "Сладки сълзи" и "Лейди от мечтите ми".
Младата дама много се ядосала и от ревност започнала да звъни на тези номера, за да разберете кой е скрит под тези романтични имена.
Оказало се, че номерът на "Нежно докосване" - това е неговата майка, номерът на "Сладки сълзи" - сестра му. И когато тя се обадила на номера "Моята господарка на мечтите", звъннал нейният телефон.
Жената избухнала в сълзи на разкаяние, защо е мислела толкова несправедливо за мъжа си, после взела всичките си пари и му ги дала. Когато казала на майка му за това, тя му купила златен часовник.
Когато сестра му разбрала, тя подарила на брат си мотоциклет. Съпругът бил много изненадан от това отношение, дори малко се просълзил.
И тогава сложил часовника си, яхнал мотора и отишъл да чука "Генко Електричаря"
***
Има една жена, която през известно време ме заговаря по следния начин:
- Колко време мина, откакто майка ти почина?
- Ноември ще направи три години. - отговарям.
- А, баща ти?
- Той направи единадесет.
- А, синът ти как е?
- Студент е в София.
- Какво учи?
- Маркетинг, мениджмънт и иновации.
- Браво, браво, да е жив и здрав, а имаш ли два лева, да ми услужиш?
- За съжаление, нямам! - и отвръщам аз.
Днес пак мина и на въпроса и "Колко време мина, откакто майка ти почина!" и отвърнах:
- Нямам, нямам!...
Личеше, че е в трепетно очакване, хапеше устната си, лицето ѝ бе напрегнато, а малки капчици пот по тялото ѝ свидетелстваха за вълнението, кипящо под дрехите ѝ. Сграбчи го с две ръце, силните
ѝ пръсти фиксирани в правилната позиция. Той лежеше в дланите ѝ, извивайки се и потрепвайки. Изчака подходящия момент и започна движението си, ускорявайки и нагласявайки ритъма, без да му позволява
да се изплъзне от ръцете ѝ, уверено контролирайки и насочвайки го. С всеки изминал момент, приближавайки кулминацията, изражението ѝ ставаше все по-решително. Тя бе в пълен контрол и в
този единствен миг, със силно движение, го насочи към правилното място. Здраво държано от силните ѝ ръце, той беше фиксиран в позицията си и еластично повдигна извисяващото се, извито тяло. За миг
и двамата замръзнаха в най-високата точка на траекторията си. И тя, използвайки го, получавайки всичко, което можеше от него, го пусна, докато все още пулсираше, незавършено в движението си, но
вече ненужно, безполезно. След като бе освободено, след като ѝ бе дало всичко от себе си без резерви, той смирено прие внезапната си самота и падна надолу, бавно, но неизбежно. Тя продължи
движението си, но по отпуснат начин, освобождавайки се от цялото напрежение, дошло от съюза им. В такова състояние меката повърхност прие тялото ѝ и всичко в нея говореше за най-голямото
удоволствие от току-що случилото се. Световният рекорд за жени в овчарския скок беше подобрен.
***
Починала на Пешо жената. На погребението стоял любовникът ѝ и неутешимо плачел. Пешо го потупал по рамото и рекъл:
- Стига рева, бе! Я пак че се оженим...
***
Един мъж забил кроше на тъща си. Тя подава жалба и го викат на разпит в районното.
– Кажете, защо ударихте тъща си?
– Значи, господин полицай, тая гад ме тормози от два дена!
– Кой, тъща ви ли?
– Не, една мишка.
– Каква мишка, бе? Аз питам за тъща ви!?
– Разхожда се из цялата къща, пикае навсякъде - смрад! Къса мебелите, драска паркета...
– Кой, тъща ви ли?
– Не бе, господине, мишката!
– Стига с тая мишка, бе! Питам за тъщата!
– Два дена я преследвам и искам да я убия, ама тя е хитра, мамицата ѝ д*йба! И отрова ѝ слагах – НИЩО!
– ОПАА! Искате да убиете тъща си ли?
– Не бе човек... мишката!
– Леле, тоя ме побърка с тая мишка! За сетен път ви питам, защо ударихте тъща си?
– Ами, аз нали това ви обяснявам, господин полицай! Подгоних я от едната стая, ама тя е бърза, мамицата ѝ гад проклета и се мушна в хола...
– Кой, тъща ви ли?
– Не, бе, мишката...
– Оф... добре, кажи за мишката, зае*и тъщата!
– А в хола спи тъщата и тая гад ѝ се качи на лицето. Стои кротко и ме гледа плахо.
– Мишката?!
– Да! И тогава аз ѝ забих едно ляво кроше...
– На кого, на тъщата ли?
– Не бе човек... на мишката...
Възрастна жена влиза в аптеката.
-Дайте ми от моите любими хапчета против главоболие-ето кутийката.
-Но, бабо, това са противозачатъчни!
-Да, де, сутрин ги слагам в чая на внучката и цял ден не ме боли глава.
***
Качествен контрол на кастинг за български политици:
("Q- check" "Кючек")
***
Съседката половин час чука по вратата и крещи:
- Отваряй гадино! Знам, че ти трябва сол!
***
Баба Яга сварила ракията и се чуди, с кой да я изпорка. Обадила се на Змея.
- Аре бе, копеле! Само ти не си умрел, ела да къркаме!
- Ида, ида...
Баба Яга си сипала едно и седнала на прозореца да го чака. Гледа търчи оня, па падне. Стане и пак търчи. Падне, стане и пак. Стигнал накрая. Баба Яга сипала еликсир, пили по едно, две и го питала:
- Що така тичаше, падаше, тичаше?
- Ми щот, кат си помислим за ракията - бързам! Ма кат се сетя, че после ще требе да те е*а,припадам...
***
Двама познати се срещат на улицата:
– Къде отиваш?
– На репетиция на хора.
– И какво правите там?
– Ами … играем карти, пием бира …
– А кога пеете?
– Като се прибираме.
***
Създаде Бог мъжа, създаде жената.После нямаше друга работа, създаде и чуждата..
И като се почна...
- Скъпа, няма да се прибера довечера.Ще спя тук при една братовчедка.
-Тъй ли?! Коя братовчедка?
- Не я знаеш. На един приятел е...
***
Идват по-добрите дни. Казват се петък, събота и неделя.
***
Решила една жена да прави ремонт на комина. Извикала майстор. Дошъл човекът, докарал тухли, цимент, и се разговорили. Жената му се оплакала:
- Ще се развеждам с мъжа ми.
- Защо? - пита я майстора.
- Да не би да пие?
- Не. - отвръща жената.
- Бие ли те?
- Не.
- А защо тогава?
- ХЪРКА, така хърка гадината, че прозорците се тресат. В София го водих, на академици го показвах, сума ти пари потроших - все си хърка.
- А как спи? - пита я майстора.
- По гръб, като всички! - отвръща жената.
- Като започне да хърка, разтвори му краката. - съветва я майстора.
На следващия ден идва майсторът да си довърши работата, и заварва подредена маса с мезета и питиета.
- Какво става госпожо, работата още не е свършена!
- Майната и на работата, съветът ти помогна, мъжът ми престана да хърка, като по чудо. Само ми кажи, как ти, простия майстор си разбрал това, което академиците не можаха. Спаси семейния ми живот!
- Остави ги академиците, аз просто разсъждавах професионално, като му разтвориш краката, топките му падат. Като паднат топките надолу му затварят задника, няма дърпане на въздух - няма хъркане.
***
Иванчо и баба му са в зоопарка, пред клетката горилите. Иванчо казва на баба си:
- Виж, бабо! Има една, който прилича на теб!
Баба му отговаря:
- Не е хубаво това, което говориш!
- Не се притеснявай бабо, тя не ме чува!
- Дядо, какво е старост?
- Старост е, когато от половите органи са ти останали само очите!
- Еее, дай нещо по-оптимистично де!
- Ама погледа ти е твърд!
***
ВОЕННИ ЛАФОВЕ ОТ ВРЕМЕТО НА СОЦА
Всички команди се изпълняват наляво, с изключение на тези, които си изпълняват надясно.
Ставането е сутрин, точно в пет… независимо колко е часът!
Не ме правете на луд, аз да не падам за първи път от Марс!
Главата на войника е да мисли, а мозъкът му – да съобразява.
Майорът никога не бяга, защото в мирно време ще предизвика смях, а във военно – паника.
Всички по окопите, а останалите след мен!
Не мога да разбера кое привлича повече вниманието ви: това, което ви говоря, или умрелият гълъб, който лети над столовата…
За да сте готови за вдигане под тревога, трябва да си слагате панталоните, сгънати върху нощното шкафче с дюкяна, насочен към вратата.
Вчера проверих под креватите ви. Направо не ми е ясно как живеете там.
Този отровен газ предизвиква главоболие в ставите и костите.
Не е необходимо коридорите да се мият ежедневно; достатъчно е всяка сутрин.
Бързо ринете снега, докато не се е разтопил…
И така, колеги, не се притеснявайте да работите с източници на радиация. Това е напълно безопасно. Някои офицери от флота стоят по три – четири години на атомните подводници, а през това време
жените им раждат съвършено здрави деца.
Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти трябва задължително да блестят.
Пътуването с войскови камион става само по един начин: в камиона не се пуши, не се накланя през каросерията, не се подвиква на минаващи девойки, само се седи и се пътува с камион.
Имате на разположение пет минути… Остават ви още четири и осемдесет и осем секунди…
Може да няма ред, ама трябва да се спазва.
От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, а в другата цигара…
Ей, вие там, тримата – какво каре сте сформирали отзад!