Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Алуминият е един от най-често срещаните метали в недрата на майката Земя. Доскоро обаче отделянето на алуминия от бокситовата руда, в която се добива, е билo сложен и скъп процес. Преди напредъкът на науката да улесни това в края на XIX век, алуминият е бил по-ценен и от златото.
Алуминият може би е бил открит още от древните римляни. Един историк разказва за златар, който подарил на римския император Тиберий чиния, произведена от лек сребрист метал. Когато видял вероятно изработената от алуминий чиния, Тиберий заповядал да екзекутират златаря, тъй като се опасявал, че този нов метал ще понижи стойността на огромните римски запаси от злато и сребро. Убийството на горкия човечец е задържало алуминия в земята за следващите две хилядолетия.
След повторната си поява на бял свят чистият алуминий бил изключително рядък и съответно струвал много повече от златото и среброто. Преди да се появят новите методи за неговия добив, годишният добив на алуминий в САЩ през 1853 година бил едва 93 килограма, докато този на златото бил 93 300 килограма.
Естествено, репутацията на алуминия като най-ценен метал в света привлякла вниманието на кралските особи в Европа. Датският крал Кристиян Х носел алуминиева корона. За да впечатли гостите на приемите си, Наполеон е подреждал на трапезата алуминиеви сервизи. Когато върху монумента "Вашингтон" бил поставен неговият алуминиев връх през 1880 г., този метал струвал приблизително колкото среброто.
През 1886 година обаче цената на алуминия рязко спаднала, след като бил открит методът на електролизата, който позволявал бързо и лесно отделяне на химичните елементи, в това число и на метали от руди. Скоро след това вече евтиният и мултифункционален метал наводнил пазара. Едва няколко десетилетия след като алуминият бил достъпен само за най-висшите слоеве на обществото, той вече бил използван в ежедневието на обикновените хора.
