Всички ние още от малки сме чували детските приказки на Ханс Кристиан Андерсен, братя Грим, Шарл Перо и другите класици в този жанр. Дали обаче тези приказки са напълно авторски? Оказва се, че не. И слава Богу, защото, ако великите творци бяха отразили оригиналните легенди, стоящи зад популярните приказки, поколения деца щяха да израснат завършени психопати. В този материал ще ви покажем най-колоритните предания, от които са вдъхновени някои от класическите приказки за лека нощ.
Пепеляшка е убийца
Оригиналната версия на тази история се нарича "Пепеливата котка" и е написана от Жамбатиста Базил през 1634 година. В този вариант на историята Пепеляшка си има гувернантка, на която се оплаква от лошото отношение на мащехата си и нейните дъщери. Гувернантката ѝ казва да оправи този проблем, като счупи врата на мащехата си, стоварвайки върху него капака на един тежък дървен сандък.
След като делото е свършено, Пепеляшка убеждава баща си да се ожени за гувернантката. Оказва се обаче, че тя не е казала на Пепеляшка за седемте си прекрасни дъщери. Погълнат от доведените си деца, бащата на главната героиня забравя за нея и тя отново е принудена да търпи лошо отношение от страна на новите си сестри, които я изпращат да работи в кухнята като робиня. Останалата част от историята протича по общоизвестния начин, но дотук с мита за невинната девойка.
Спящата красавица ражда близнаци
Започваме с това, което всички знаем – героинята се убожда на вретеното, заспива и около целия замък се издига непреодолима ограда от тръни. Много принцове се опитват да я преминат, но всички остават заклещени сред тръните и умират от бавна и мъчителна смърт.
Братя Грим са почерпили вдъхновение от друга история на споменатия вече Жамбатиста Базил, озаглавена "Шипковата роза". В тази история Спящата красавица на име Талия е изнасилена от един крал докато спи и забременява с близнаци. След като бебетата се раждат и започват да смучат пръстите ѝ, едно от тях изсмуква отровата от вретеното и Талия се събужда. Съпругата на краля сътворява пъклен план, според който Талия трябва да бъде изгорена жива, а децата да бъдат сготвени и сервирани на нищо неподозиращия крал. Той обаче се появява точно навреме, за да спаси положението и в крайна сметка всичко завършва щастливо.
Малката русалка убива принца
Въпреки че "Малката русалка" е написана от Ханс Кристиан Андерсен, той е почерпил вдъхновение от приказка, наречена "Ундин", написана от Фридрих де ла Мот Фуке. В нея се разказва за това как един рицар се жени за морски дух и той получава човешка душа на жена. Роднините на Ундин (морският дух) обаче са доста зли и се заемат да вгорчат живота на младите влюбени. Не им помага фактът, че Ундин приема в дома си своята полу-сестра Бертилда, с която съпругът на Ундин е имал вземане-даване преди време. Старата любов между двамата пламва отново и те започват да се държат ужасно с Ундин, което резгневява нейния чичо - могъщ морски владетел.
За да предпази съпруга и сестра си от неговия гняв, Ундин се самоубива като се хвърля в морето от висока скала, в резултат на което губи човешката си душа и отново става дух. Смятайки че съпругата му е мъртва, рицарят се жени за Бертилда. Другите духове обаче принуждават Ундин да убие бившия си съпруг. След неговата смърт около гроба му се появява малък поток, за да могат рицарят и Ундин да бъдат вечно заедно.
Снежанка е изтезавана
Братя Грим са се вдъхновили от приказката "Младата робиня", написана през 1634 година от – познайте кого – Жамбатиста Базил. В нея се разказва за момиче, прокълнато да умре, когато навърши 7 години. На седмата година майката на момичето сресва косите ѝ, когато гребенът се забива в черепа му и очевидно го убива. Майката погребва отрочето си в 7 ковчега, положени един в друг и, преди да умре от мъка, дава ключа за стаята, където са те, на своя брат и го моли никога да не отключва.
Години по-късно съпругата на брата се добира до ключа, отключва вратата (ех, това женско любопитство, значи) и намира в ковчезите красива млада жена (оказало се, че Снежанка е продължила да расте след смъртта си). Съпругата решава, че мъжът държи младата жена като секс робиня и я издърпва за косата от ковчезите, при което гребенът пада и Снежанка се събужда. Съпругата отрязва косата ѝ и я бичува до кръв с кичурите, след което я прави своя робиня и я пребива всеки ден. Снежанка решава да се самоубие и докато точи ножа, с който иска да сложи край на живота си, разказва историята си на една кукла. Чичо ѝ обаче чува всичко и разбира каква е работата. Той прогонва злата си жена, погрижва се за племенницата си и я омъжва за богат благородник.
Мъчения и смърт в "Нотр Дам"
Фроло не се опитва да удави Квазимодо, както е показано във филма на Дисни. В оригиналното произведение на Виктор Юго той всъщност спасява живота на малкия Квазимодо от група жени, които са искали да го изгорят, понеже са го мислели за демон. Години по-късно Фроло полудява от страст по 15-годишната циганка Есмералда и кара Квазимодо да я отвлече.
Гърбушкото обаче е заловен от красивия войник Фибий, в когото Есмералда се влюбва. Квазимодо е изтезаван и оставен на публично място за назидание. Фибий (който е женен, но пак си развява "пиката" насам-натам) си урежда лична среща с Есмералда, но Фроло му плаща, за му позволи да се скрие в сенките и да ги шпионира. Завладяна от страст, Есмералда се отрича от обета си за целомъдрие и се отдава на Фибий. Докато двамата си вършат работата, Фроло се промъква и намушква Фибий в гръб, след което изчезва в нощта. Поради липсата на други заподозрени Есмералда е осъдена на смърт чрез обесване.
Квазимодо обаче я спасява и я води в катедралата "Нотр Дам", където Фроло се опитва да я изнасили, но гърбушкото отново се притичва на помощ. Ядосаният Фроло казва на Есмералда, че ако тя се съгласи "да му пусне", ще я спаси от правосъдието. Тя обаче отказва и той я предава на войниците. Докато Есмералда се гърчи на въжето в предсмъртни конвулсии, Фроло избухва в истеричен смях. След това Квазимодо го хвърля от върха на катедралата.
В края на творбата Квазимодо допълзява в общия гроб, където изхвърлят телата на престъпниците, и обвива ръце около разлагащия се труп на Есмералда. Години по-късно скелетите на двамата са открити преплетени във вечна прегръдка.