Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Село Перперек е скромно населено място в Източните Родопи, близо до язовир Студен кладенец и едва ли ще минете оттам, освен ако нямате някаква специална работа в региона. Находището на защитеното ендемично растение Родопска горска майка е основната забележителност край Перперек, а ние си намерихме още една...
Знойният августовски ден беше към края си, косите слънчеви лъчи обагряха небето в огнени краски, а междуселският път продължаваше да се вие из хълмистата местност, покрита със суха трева. И тогава встрани от нас, като останки на потънал кораб, се появи редица от промишлени постройки, свързани помежду си с напукан асфалт. Тишина - сякаш мястото се намираше в някакъв аномален мехур, отвъд нормалните възприятия за време и пространство. Зейналите дупки на мястото на някогашни прозорци подканяха да надникнем през тях...
КПП-то. Заключена с катинар и покрита с ръжда ограда ни посреща на входа. Забранителната табелка отдавна е загубила значението си нейде из празнините на безвремието. Прескочихме.
Напукан плац и множество сгради с различна големина се изправят пред нас, безмълвни и безразлични.
Времето е тихо. Едва доловим полъх на вятъра се прокрадва между изоставените постройки, сякаш за да подчертае тишината, а лъчите на отиващото си слънце придават на обстановката апокалиптични очертания. Продължаваме.
На фона на спускащия се здрач изпочупените прозорци на сградите изглеждат още по-печални.
Високи тавани, метални конструкции и разпилени сандъци навеждат на мисълта, че някога тук се е произвеждало нещо. Въпреки това не открихме нито едно по-специфично съоръжение, което да потвърди теорията ни. Предназначението на комплекса от сгради остава загадка.
6 малки, квадратни постройки и 4 големи и продълговати са разположени на територията на това тайнствено място. Какво ли е било предназначението им?
Отворената врата зее подканящо, но отдавна няма кой да мине през нея...
Вътрешността на едно от помещенията. Изкъртената врата е подпряна на една стена, фиктивно - за да подчертае някогашното човешко присъствие.
Застинала сред къпинаците, тази остъклена постройка привлича вниманието ни с необичайния си външен вид. Какво ли има вътре?
Отломки от тавана лежат разбити на пода, а растителността обгръща странния полутаван, сякаш е кост на отдавна загинало същество. Из въздуха се носи едва доловима миризма на нафта и грес - още едно доказателство в полза на индустриалната теория.
Вратата на малката кабинка също е попаднала в плен на растителността. Природата е неумолима към следите от човешко присъствие.
Обрасла пътека, покрита със сухи листа, минава между две дълги халета, разположени успоредно едно до друго. Тишината тук е още по-осезаема, а килната на една страна улична лампа усилва апокалиптичната атмосфера.
Всяко нещо, което последните обитатели не са отнесли със себе си, преминава в ръцете на природата, превърнала се в едноличен господар на това място извън времето.
Ръждива тенджера лежи захвърлена на земята - остатък от времената, когато работници все още са сновяли по асфалтовата пътека.
Пътеката ни отвежда до началото на зловещо хале - една от последните постройки на територията на обекта.
Халето е огромно, а вътрешността му напомня за останки от едно постапокалиптично бъдеще, видения от което получаваме в аванс.
Затворена метална врата ни отделя от тайните на второто хале, но ние намираме начин да се промъкнем вътре.
Реалността е пощадила това помещение и от това, което намираме в него, разбираме, че най-вероятно е изпълнявало ролята на кравеферма. Но за какво са се използвали малките четвъртити постройки?
Мистерията постепенно се избистря. Със съдействието на кмета на Перперек - господин Халил Бекир, разбираме, че индустриалният обект е създаден в края на 70-те години на миналия век и до 90-та година, когато е закупен от софийски бизнесмен, е функционирал като кравеферма, на територията на която е бил разположен и производствен цех за лагери, изнасял продукцията си за казанлъшките заводи.
Административната сграда. Архитектура от 70-те години и фасада, понесла върху себе си следите на времето - няма как да не направим съпоставка с апокалиптичния Припят.
Оттук работниците в кухнята са зареждали провизии, докарвани с камион.
Столовата. Някога тук са се хранели работници и служители.
Днес по-нататъшната съдба на кравефермата е неясна, така, както е неясна съдбата на стотици други подобни обекти на територията на страната... Може би постапокалиптичното бъдеще вече се е превърнало в настояще?
ИЗОСТАВЕНАТА БЪЛГАРИЯ:
