Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
50-те години на миналия век. Период на бурна индустриализация на младата Народна република. Из цялата страна като гъби никнат заводи, фабрики и стопанства с различно предназначение. Този небивал промишлен подем се отразява и на традиционно богатата на полезни изкопаеми планина Родопи. Увеличава се добивът на оловно-цинкови руди край Мадан, Рудозем, Лъки и др. Кариери за добив на мрамор и различни инертни материали изникват около населените места из цялата планина. На територията на община Смолян започва проучването на находища на оловно-цинкови руди, сребро и кафеви въглища. Близо тогавашното село Устово (от 1960 г. квартал на Смолян) е създадена кариера за добив на варовик с включена варова пещ за производството на негасена вар...
Така започва историята на устовската варница, която в следващото десетилетие е основен източник на негасена вар в околията. Отрудени работници от Райково, Ардино, Чепеларе се тълпят край пещта, за да натоварят камионите си с полезната суровина. А от върха на комина, наблюдаваща шума и трясъка на машините, гордо стърчи бетонна петолъчка - символът на новата власт.
Но годините минават, глъчката намалява, хората един по един напускат варовиковата кариера, за да не се върнат никога повече, а лъчите на петолъчката повяхват, безпощадно нащърбени от времето. Днес тя все още е там на върха на комина, но се е превърнала в забравен символ на едно никому ненужно минало, който безучастно пътува в дните, докато не се пренесе заедно с цялата постройка в небитието, тухла по тухла...
Кариерата, откъдето варовиковите камъни започват своята метаморфоза в строителна суровина.
Каменната постройка изглежда внушително на фона на мрачните дъждовни облаци.
Някога по тези ръждясали релси са се движили вагонетки, които са отвеждали варовика право в горещата паст на пещта.
Остатъци от различни машини се търкалят край сградата на варницата.
Табелка на една от външните стени подканя работниците да внимават.
В постройката е тъмно и хладно, а подът е напластен с остатъци от миналото.
Вътре в пещта неупотребяваните от години релси са засипани с отломки.
Зад тези тухли с помощта на дървени въглища се е извършвало термичното разлагане на варовика, което го превръща в калциев оксид, познат още като негасена вар.
Стари забравени бутилки лежат над един от отворите на пещта.
По ръждясала метална стълба се изкачваме към следващите етажи на пещта.
Светлината прониква през издънените врати и прозорци.
Покривът е силно разрушен и позволява през него да се види върхът на комина.
На места тухлите от стените на пещта са изтръгнати и празното пространство е заето от случайно поникнали растения.
Поглед от върха на пещта. Две кръгли бетонни площадки, разположени около пещта, позволяват обслужването ѝ на различни нива.
Днес вторият етаж на съоръжението напомня на ботаническа градина.
Ръждата е завладяла всяко късче метал из варницата.
Към върха на комина има изградена платформа, чиято функция, за съжаление, не ни се отдаде да разберем.
Коминът и платформата отдолу.
Ръждясал двигател лежи под един от навесите около варницата.
Силозите, откъдето камионите са се пълнили с готовата продукция.
Изглед към варницата от кариерата.
На места релсите са изтръгнати, а останките от рухналото трасе за вагонетките напомнят старо летище...
ИЗОСТАВЕНАТА БЪЛГАРИЯ:
