Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Лозенската планина, макар и популярна дестинация близо до София, все още изненадва със скритите в гънките ѝ местенца. Такъв е случаят и с изоставения къмпинг, за който ще ви разкажем днес.
Горската пътека, застлана с борови иглички, се виеше по склона на планината, въздухът беше изпълнен с диханието на пролетта, птичките пееха, слънчевите лъчи си играеха на "Стражари и апаши" със сенките... Абе, идилия! И тогава встрани от пътя се показаха покривите на няколко сгради, почти напълно погълнати от гората. Природата се беше погрижила добре да прикрие останките от някогашната цивилизация, но все пак беше оставила знаци, по които да се ориентират любителите на изоставеното. Няколко крачки и отново прескочихме в миналото...
Къмпингът се състои от няколко едноетажни блокчета с 4 до 5 стаи за почиващите и централна част, която обединява в себе си ресторантче, построено по класически соц тертип, баните и тоалетните.
Блокчетата са така разположени по склона на планината, че да не смущават по никой начин гледката от стаите на почиващите. Днес обезстъклените прозорци все още предлагат красива гледка към планината, но времето е оставило своя отпечатък върху олющените стени и обраслите с дръвчета покриви на някога китните стаи.
По подовете се търкалят отломките от някогашно човешко присъствие, забравени, ненужни...
Дори традиционните обитатели на изоставените сгради - паяците, са напуснали това забравено от бога място и този свят..
Някога - преди много години, стаите са били изпълнени с детски смях и разпалените разговори на възрастните. Но това е било някога. Сега единствените звуци, които изпълват пространството, са тези от падащата по пода мазилка.
Окапалите от дърветата листа намират последния си дом върху пълнежа на изтърбушените матраци.
В една от стаите открихме скорошни следи от нечия изгубена душа, намерила подслон в изоставените помещения на къмпинга.
Това, което е останало от някогашното обзавеждане, днес лежи захвърлено на двора. Тъжни останки от отминала епоха...
Изтърбушен стол, пречупил се под тежестта на времето, чака сетния си час сред растителността.
Стара бутилка от минерална вода и една единствена неизползвана ампула - последните остатъци от лечебницата.
И въпреки цялата разруха убедителното присъствие на природата напомня, че животът продължава под една или друга форма.
Изронени бетонни стълби отвеждат краката към най-интересната постройка на територията на къмпинга - ресторантчето.
Дворът, където някога са се разполагали масите за хранене, днес се е превърнал в своеобразна постапокалиптична ботаническа градина, но все още може да се долови далечният екот на атмосферата от соц. ресторантите.
Входът към кухнята - разрухата е единственото ястие в менюто.
"Парти с вино". Някога, но не сега...
Оттук лелките са подавали на почиващите още топлите порции пилешко с ориз или закуска "Компле".
Електричеството е напуснало къмпинга ведно с последните отпускари. Изкорубената елкутия е мълчалив свидетел на тези последни тъжни дни...
След напускането на хората сенките се превръщат в еднолични господари на кухнята.
Зад мрачните решетки на прозорците времето неумолимо следва своя ход.
На стената ръждив пирон поддържа последното нещо, което някога ще бъде окачено на него - прокъсана като мъртвешка плащеница паяжина.
Забвението е погълнало дори това птиче гнездо, също напуснато от обитателите си.
Дърветата надничат през разбитите стъкла и мълчаливо питат - къде са хората?
Арката на ресторанта - ветровете са единствените, които преминават през нея...
Когато падне мрак, изоставените помещения на къмпинга преминават в ръцете на тъмните сили. Призрачните сенки чертаят тайнствени знаци по стените.
"Ресторант на края на Вселената" - едно злокобно място, превърнало се в сборище на духове.
Този тайнствен силует изплува от горната снимка, когато я увеличихме...
Ако статията ви е допаднала, можете да се присъедините към Facebook страницата на рубриката, където да се разходите из още много запустели места.
ИЗОСТАВЕНАТА БЪЛГАРИЯ:
