Изкуството на шпионажа 0

Тайната - това е нещо, единствено познато на човека. В наши дни е почти невъзможно да се опази нещо в тайна или е така за нас – т. нар. нормални хора. Както се казва "Всичко остава скрито-покрито, докато не те тагнат". Има обаче хора, които биват обучавани, за да пазят тайните и да ги пренасят така, че да не могат да бъдат разбрани от никой друг, независимо колко се опитва.

Още от дълбока древност хората са скривали тайните си по всякакви странни начини, за да останат далече от чужди очи и уши. Още древногръцкият генерал Хистиайос е използвал иновативен начин за изпращане на тайни съобщения. Той бръснел главата на вестоносеца, пишел съобщението на темето му, а след това изчаквал да му порасне косата и чак тогава го пускал по пътя до получателя. Така нито вестоносецът знаел какво е съобщението, нито, ако бил заловен, някой можел да се досети къде е написаното. Римските генерали пък пришивали съобщения към марлите на ранените войници. Някои пък скривали съобщения в бъчви.

Чрез такива методи съобщения били изпращани през много векове, но всъщност изкуството на шпионажа и укриването на информация стигнало пика на своето развитие, и дори някои могат да го нарекат "изкуство", чак през 20-ти век.

Днес ще ви покажем няколко устройства, които са създадени с цел да укриват информация. Само да поясним, че те се разделят на два типа – активни и пасивни. Активните са тези, които имат различно предназначение и функционират абсолютно нормално, но в тях имат някаква скрита информация, например лулата, за която ще прочетете по-долу. А пък ако нещо изглежда като таен бележник и наистина е такъв, то то спада към пасивните.

Лула

През Втората световна война е била създадена лула, в която се намирала тайна кухина, където можело да се постави съобщението. Ако изпаднете в неподходяща ситуация, трябвало само да завъртите лулата и така съобщението изгаря. За агентите по-късно е изобретена и специална пламваща хартия, която се пали лесно от цигара, изгаря цялата, при това без дим. Когато отминала модата на лулите, шпионите използвали водно-разтворима хартия за съобщенията, която можела да бъде унищожена в чаша кафе или дори поглъщана.

Друг тип пасивна лула била използвана от агентите за подслушване на разговори. Тя съдържала в себе си скрито радио, а слушането ставало като агента захапе лулата, а звуковите вълни се предават по костите.

Карти за игра

По време на война, най-важното нещо са военните карти. Затова били измислени редица начини за предаването им по всевъзможни начини, без да биват разкривани от противника. Първата идея била, картите да се принтират на коприна, която била пришивана към якетата на пилотите, скривани в токовете на ботушите им или навивани и скривани в моливи, дори и в цигари. Най-интересното изобретение било хартия, създадена на лучена основа, на която били принтирани картите. След това карти от тесте за игра били разделяни на две по дебелина и се правили "сандвичи", като по средата били слагани "лучените" военни карти. Така на едно тесте от 52 карти се събирала една доста голяма военна карта.

Компас

Дори и врагът да успеел да се докопа до военната карта, то би било трудно да се ориентира по нея без компас. Затова компасът бил едно от най-укриваните устройства, като бил побиран в месингови копчета, сапуни, лули, химикалки и какви ли не други предмети.

Игри на дъска

Една от тях, например, е Монополи. Измежду "игровите" пари били вмъквани и истински пари, а други части от играта били използвани, за да се внесат компаси, карти, както и малки радиа.

Обувки и ботуши

Първият, който изобретява този способ, е Худини, през 1901 г. Той криел ключовете за своето бягство по време на представления. По време на война, Клейтън Хътън изобретил ботуши с кух ток за пилотите, където можело да се скриват малки пакети храна или карти. Той също скривал и различи режещи жици в дантелите на различни видове обувки, за да може затворниците да прерязват решетки и окови.

Четки и кремове за бръснене

Тези атрибути били лесно допускани до лагерите за военнопленници, точно затова в тайните служби се възползвали от това и скривали материали в четките и тубичките за кремове. И въпреки това, те си били напълно функционални. Кенчетата на пяната за бръснене били с фалшиви дъна и там също можело да се скрие по нещичко. Всъщност, тези атрибути все още могат да се намерят по магазините. Четките за бръснене с куха дръжка били използвани от шпионите, за да крият там филми на ролка.

Фалшив скротум

Колкото и отвратително да звучи, това е факт. А и този похват е използван и до днес от наркотрафиканти. Прави се изкуствен гумен скротум, в който се скрива съответния предмет и той се поставя върху истинския скротум на агента. Така, дори и при щателно търсене, едва ли някой би искал да поглежда там.

Автомобил

По време на Студената война агентите на ЦРУ използвали коли със смален резервоар. Така в останалата кухина можело да се скрие някой, който трябва да бъде преведен нелегално през границата, например.

Самозапалващо се тефтерче

То не спада много към скритите атрибути, но е готино и затова нямаше как да не пишем и за него. Неговият ефект е, че ако ви надушат, а сте си водили тайни бележки, които не трябва да бъдат видени от чужди очи, то просто дърпате щифта и тефтерчето изгаря за 30 секунди.

Коркова тапа

Бутилката с вино била стандартен начин за обмяна на тайна кореспонденция, защото кой би се сетил да проверява корковата тапа, когато виното бива поднасяно най-често като подарък.

Мъртви животни

Когато агентите не можели да се срещнат в лице, за да си предадат информацията, то тя трябвало да бъде оставена на определено място, откъдето друг агент да я получи. За да може обаче да бъде информацията незабелязана, то тя трябвало да бъде така укрита, че никой да не я вижда. В парковете например, скривали съобщения в нещо като камък или кухина на дърво. Друга драстична маскировка била използването на телата на мъртви животни. Телата били изкормвани и замразявани с течен азот, като информацията се скривала вътре.

Мъжка четка за дрехи

Тайните служби можели да вкарат в четка за дрехи миниатюрна камера, подходяща за снимането на документи. Двете части на четката били дискретно заключени една към друга и само този, на когото му трябвала камерата, можел да я използва като отключи двете части, поставяйки карфица в определена дупка.

Запалките

В средата на века било много разпространено всеки да си носи запалка. То и сега почти всеки носи запалка в себе си, но имаме предвид запалки като Zippo. Те били използвани, като им били поставяни кухи дъна. Когато към 70-те подслушвателната техника станала доста по-малка, агентите започнали да я вграждат и в запалките си.

Кухи монети

Такива монети били използвани за първи път от руските агенти на КГБ през 30-те години на миналия век. Американците открили гениалността на "батюшките" чак през 1953-та и то благодарение на случайно вестникарче, което си изтървало монетата. Оттогава и американците започват да ги използват. Имат си собствени "хватки и чалъми" как да бъдат отворени, за да се стигне до съдържанието им.

Източник: The Art of Manliness