Група SEVI: Избрали сме си рока като начин на живот 0 2

Група SEVI е от онези банди, чиито песни се запечатват в главата още след първото слушане. Парчетата им звучат някак си международно и затова не е никак случайно, че славата им вече се разнася далеч извън пределите на родината ни. Въпреки че не обичат да стоят на едно място, ние успяхме да се срещнем със Светлана и Павлин (и мислено с Рали, който се присъедини към нас в ключов момент) и да ги застопорим за един разговор, който тръгва от музиката и стига до социалните проблеми на българите.

Понеже през последните дни изчетох сайта ви доста обстойно, направи ми впечатление, че непрекъснато ви се случват разни неща, все пътувате, все имате участия. Имам чувството, че не се спирате. Така ли е?

Светлана: И на мен така ми се струва. Май сме нон-стоп в движение. Напоследък даже се появи твърдението, че сме най-бързо развиващата се рок група в България, което много ни радва. И се надявам наистина да се справяме толкова добре. Непрекъснато имаме някакви планове, всякакви шантави идеи. Стремим се наистина да вървим бързо по стълбичката нагоре.

Най-скоро ви предстои коледен концерт в голям столичен рок клуб. Разкажете малко повече за него.

Светлана: Ами това ще бъде първият ни коледен концерт. Ще представим и коледната си песен, която е написана през 2011 г., но сега за първи път ще я изсвирим на живо. Досега сме я представяли само в аудио вариант - по радиото или в интернет. Казва се "Christmas Song", разбира се (избухваме в смях).

Можеше и нещо с "bеlls" да е...

Павлин: Или с "balls"...

Светлана: Не, не – без камбанки. Но това е добра идея за следващата такава песен. Иначе ние много често правим тематични концерти, особено когато представяме нещо или когато поводът е по-интересен. Сега отново сме замислили нещо в този стил...

Ще има ли секси Снежанка?

Светлана: Няма да издавам, но определено ще се опитаме да накараме хората да повярват в приказката на Коледа и в това, че се случват чудеса, защото те наистина се случват. Не само на Коледа. Надявам се наистина да се получи нестандартно, готино и незабравимо за публиката. Доста се стараем, работим упорито. Надявам се да ни стигне времето до 17 декември и всичко да е готово навреме.

SEVI съществува от 5 години. Това малко ли е или е много за една група?

Павлин: Пет години може да са много, а може и да са много малко. Зависи как се развива човек и в какви условия е поставен, защото има много примери за банди, които са на по буквално две години и вече на третата са много високо. Зависи от стечение на обстоятелства, късмет, правилни хора до теб и едни други фактори, които невинаги зависят от теб. Иначе за пет години ние сме направили много и продължаваме да правим още неща...

Значи пет не са ви достатъчни...

Светлана: На мен ми се струват поне като десет.

Павлин: Като цяло условията, в които работи съвременният музикант, не българският, тъй като ситуацията в момента е такава по целия свят, е, че музикалният бизнес стана доста труден и условен. Но смятам, че за пет години ние сме постигнали доста и сме амбицирани в следващите пет да постигнем няколко пъти по толкова.

Ако погледнете SEVI в началото и сега, какви прилики и разлики откривате?

Светлана: За себе си мога да кажа, че ентусиазмът ми не е спаднал, дори може би е още повече. Определено като група имаме повече опит, може би имаме и повече самочувствие. Всъщност се чувстваме по-сигурни в това, което правим. Вече имаме и отзвука от публиката. Виждаме, че има смисъл това, което правим и има смисъл да продължаваме да го правим. Надявам се ентусиазмът да се е запазил и при останалите членове на групата.

Трудно ли е жена да е лице и глас на рок банда в България?

Светлана: На мен ми е интересно и е много готино, защото дамите винаги сме обект на много внимание. Аз винаги съм си мечтала да се занимавам с музика и се чувствам много добре в това амплоа и на това място. Не виждам негативи. Е, разбира се, винаги има някакви неща, които са по-трудни за преодоляване при жените, отколкото при мъжете, но мен тези работи по-скоро ме амбицират да се преборя с тях. Определено се чувствам много добре в кожата си. И нека да има повече жени в рока. Между другото сме доста малко.

(тук всички започваме да разсъждаваме на глас колко са рок групите в България с жена вокалист... оказа се - наистина твърде малко)

Какво ви мотивира да се занимавате точно с рок музика у нас?

Павлин: Мотивира не е точната дума. Просто всеки от нас живее с тази музика и я чувства най-близко до себе си. Нормално е да изразяваш това, което мислиш, чувстваш и искаш да кажеш на хората с най-близкия до твоето усещане стил. Рокът е религия, колкото и клиширано да звучи.

Светлана: И начин на живот – също клише, но е така.

Павлин: Ние сме си избрали рока като начин на живот.

Светлана: Освен всичко друго, рокът винаги е бил някакъв вид бунт, така че спрямо действителността в България, която всички наблюдаваме, мисля, че рок музиката е един от точните стилове, с които човек може да се занимава. Ние имаме амбицията да вдъхновяваме хората, да им помагаме да вярват повече в себе си и да се борят за нещата, които искат. Това е и посланието на нашите песни, така че се надявам да достигне до повече хора не само тук, но и извън България.

Вече имате добър опит извън България, така че е очевидно, че нещата се случват... Като хора, нестъпвали в "кухнята" на музиката, бихме искали да знаем как се случва създаването на една песен, какъв е процесът?

Светлана: Всеки път е различно. Понякога първо на някого му хрумва мелодия, друг път – текст. Обикновено някой пристига с идея. В повечето случаи музиката я пиша аз или басистът. Текстовете на песните са мои. След това вече с групата правим песента заедно като цялостен аранжимент. И когато сме готови с парчето и всички сме решили, че така искаме да звучи, решаваме – ако ще бъде сингъл, да мислим идеи за клип. Записваме го. Всичко изисква време, енергия и репетиции.

И колко време отнема това цялото нещо?

Светлана: Зависи. Има песни, които стават за един ден буквално. Ако се съберем и сме вдъхновени всички, се получава. Има други парчета, които наистина трябва да ги помислиш, да ти отлежат.

Струва ми се, че в последните 1-2 години в българската музика се случва някакъв възход. В рок музиката също. Съгласни ли сте, че е така?

Павлин: Аз мога да кажа, че категорично не виждам никакъв възход.

Защо?

Павлин: Защото за последните 2-3 години няма нито едно ново рок радио, няма нито една нова телевизия, която да лансира рок музиката. За съжаление, има много затворени рок барове, нови отворени по-скоро няма. Звучи негативно, но хората много се затвориха у дома. Пак излизат по клубове, но като че ли преди 3-4 години беше друго. Аз самият работя в бар и мога да кажа, че отливът е доста голям. И не говоря само за рок баровете – като цяло хората започнаха по-малко да излизат. Има и много телевизии, които са широкоформатни, но по никакъв начин не тласкат българските музиканти.

Светлана: Може би имаше наистина нови групи, които се появиха преди няколко години и сякаш се опитаха да направят нещо, обаче в един момент, покрай цялата тази обстановка, много от тях се разпаднаха и се отказаха въобще да се борят. Поддържам мнението на Павлин, че хората все по-малко излизат, все по-малко имат нужда от живо изкуство. Все повече възприемат нещата през телефона и компютъра. Наистина е необходимо медиите да съдействат повече, хората повече да се отворят и ние като артисти да даваме максимума от себе си, за да може нещата отново да се завъртят.

При положение, че всичко се концентрира в интернет, не е ли тогава верният път артистите да се опитат да достигнат до публиката си именно там и така да ги накарат да дойдат на живите им концерти?

Павлин: В интерес на истината в последните няколко години има наченки на интернет портали, които лансират българските музиканти и там вероятно развитието е по-добро. Има няколко сайта, които се появиха и се опитват да помогнат безкористно на българската музика. Иначе нещата май отиват натам да започнем да си правим концертите в репетиционните и хората да ги гледат през смартфоните си, което е страшно.

Светлана: В един момент правиш готин клип, който смея да твърдя е на доста добро ниво, но се оказва, че няма къде да го завъртиш, защото телевизиите, които излъчват рок, не се гледат толкова, защото ги няма във всички пакети, хората дори не знаят, че има такива канали, а за другите телевизии изобщо не попадаш в графата, защото не си в техния формат. Тогава къде те виждат хората? Какво трябва да направиш, за да стигнеш до тях? Добре, че има радио, там да се пускат песните. Но все пак това е аудио-визуално изкуство и клиповете винаги са били основен вариант, чрез който стигаш до хората и ги впечатляваш освен с музиката си, с визията и с посланията. Тъй че – чакаме рок телевизия, крайно време е!

Да, но колкото и да имаш желание и да си фен, трябват и финанси.

Светлана: Истината е, че винаги на това се гледа като на нещо, което няма достатъчно голям таргет.

Но рок радиата в България се слушат доста.

(тук се включва и колегата Христо Узунов) Това е алтернативата – слушат го хора, на които им е омръзнало от бози и чалга. Вмятал съм го и в други интервюта, но пак ще го кажа – проблемът тук в България е, че хората искат да печелят супер бързо от някакви неща и наблягат на най-лесното. Няма стратегия.

Светлана: Да, дай да видим какво работи, от какво ще изкараме бързи пари...

Павлин: Тук проблемът е, че нещата се променят прекалено бързо и днес, ако можеш да изкараш пари от едно нещо, не се знае дали след два месеца същото нещо пак ще ти носи такива пари. Хората се пренаситиха с всичко. Никога досега музиката не е била толкова достъпна, колкото е сега. То си е заложено в човека. Ти ако имаш десет Bentley-та, няма да бленуваш чак толкова за Ferrari. В момента хората имат достъп до абсолютно цялата музика, в интернет е пълно с концерти, в което от една страна няма нищо лошо. Но преди няколко години нямаше чак толкова лайфове онлайн.

Добре де, ама да гледаш концерт в интернет и да го гледаш на живо са две несравними неща...

Павлин: Да, така е, но хората ходят все по-малко по концерти. Не говоря за концерти от мащаба на AC/DC. Говоря за клубно ниво. За мен е неадекватно град от 2 милиона да не може да напълни клуб за 500 души. И тук говоря за банда, която все пак е с име, не е която и да е. Дори не говоря за нас, а за наши колеги и като цяло за групите.

Може би рекламата трябва да се случва по други канали.

Христо: Да се види дали това положение не се дължи на изменение в обществото.

Светлана: То е комплексно. Нещата много се промениха, но все още има хора, които са истински фенове и като казвам истински фенове, имам предвид такива, които например са идвали от Варна до София за наш концерт, или от Русе, или от който и да е град. Просто за да дойдат да ни чуят. Докато има хора, на които клубът им е на две пресечки, но те няма да излязат. Всичко е въпрос на мислене, на манталитет и на това как въобще оценяваш изкуството. Може би истинските фенове са намалели като бройка, не знам... всички си задаваме въпроса "Какво се случва?".

Павлин: Парите също са фактор, но е факт, че на наши участия е имало хора, които са си давали последните пари, за да ни чуят. Човек когато иска да направи нещо, намира начин. Когато не иска, търси оправдания.

Вие обаче организирате един фестивал за млада българска музика – 23&1/2h RockIT Marathon, което е положително събитие за българския музикален живот. Защо го правите? Каква е целта?

Павлин: С този фестивал се опитахме да свържем младите банди с хората, които ходят по клубове. На първото издание бяха 30 групи, на второто – 24. Входът беше символичен, 5 лв. А за тази сума да видиш 30 банди – това е е*ати офертата. Човек отива и може да види и чуе новата българска авторска музика, да си направи една хронология и да си свери часовника какво се случва на родната рок сцена.

А това нещо продължава ли сега?

Светлана: През 2012 г. организирахме две издания, след това направихме пауза, но искахме да направим и трето. Истината е, че срещаме трудности откъм спонсорство, защото за хората рокът е нещо, което не изкарва пари и няма смисъл да инвестират в него. А в крайна сметка не са нужни чак толкова големи инвестиции, за да се случи. Така че за момента е на пауза, но се надяваме да го продължим, защото има много свежи рок групи във всички разновидности на стила и си струва да бъдат представени на аудиторията. Струва си да им бъде даден шанс.

Павлин: Искам да вметна, че едно от положителните неща, които се случват в последните няколко години, е, че в България има доста рок фестивали, които дават сцена на българските рок банди, като започнем от клубен формат и се стигне до големи събития. Така че все пак нещо се случва. Адмирации към хората, които ги организират.

Замалко да забравя – разкажете за европейското ви турне.

Светлана: Това ни е първо излизане от пределите на България. Сами си го организирахме. Всичко започна от поканата от един фестивал до Милано- "Pirates of Rock". Направихме осем дати, а турнето завърши на "Gitariada" - най-старият фестивал в Европа, в Зайчар, Сърбия. Там пък подгрявахме Riblja Corba и свирихме пред 50-60 хиляди души.

И как беше?

Светлана: Много е готино! Препоръчвам го на всичките си колеги.

Има ли група или изпълнител, с които много искате да излезете на една сцена?

Светлана: Аз няма да откажа един дует с Майлс Кенеди.

Павлин: И аз ще посвиря с тях, какво да правя. А иначе може би Alter Bridge, Nickelback.

Разкажете ни някоя ДИВашка история.

Павлин: Едно от малкото неща, които се сещам, е когато бяхме в Сърбия. Прибирахме се и нашият шофьор направи едно неправилно изпреварване, може би на 10-15 км. преди границата с България. Спира ни полицай и му казва, че глобата е нещо от сорта на 300 евро. Естествено, следва въпросът "Няма ли някакъв друг вариант?". Господинът му казва, че може евентуално да свали глобата на 50 евро и да каже, че е бил без колан. При което нашият човек се съгласява, разбира се. Оказва се обаче, че трябва да ги платим в банка. А то е неделя, банките не работят. Трябва да се върнем в Пирот, да нощуваме, в понеделник да платим... и в крайна сметка след дълги обяснения как сме рок музиканти, как сме подгрявали Riblja Corba (той пък им се оказа голям фен) ни заяви, че с това нарушение сме сготвили голяма чорба, изтърси култовата реплика "Дърпай, дърпай, айде!" и ни пусна да си ходим.

ДИВ Блиц:

Светлана

Давам: любов

Искам: да обиколя целия свят

Взимам: всичко от живота

Павлин

Даваме: нашата музика и емоция

Искаме: тя да достигне до колкото се може повече хора

Взимаме: каквото има

В този момент през вратата връхлита Рали – басистът на SEVI, когото вербуваме веднага да се включи в блица:

Рали

Давам: всичко

Искам: всичко

Взимам: каквото ми дадат