Българийо, събуди се! 2

"Тихо, да не събудим българите!", "Моля, не ми давайте за пример българите!", "Българите са неспособни да създадат работеща държава". Това са все гръмки заглавия от един и същи сайт, на който няма да правя реклама, защото не му е нужна. Той се слави с това, че от време на време пуска измислени статии, написани така, че да засегнат важни, актуални и особено чувствителни за българина теми и да предизвикат множество коментари. И тази схема работи.

Часове след излизането на подобен текст като гореспоменатите статии, в интернет пространството започват да никнат линкове с коментари като "Точно така, много правилно, ние сме мишки!", "Трябва ли тъпите гърци да ни го кажат, за да разберем колко сме зле!", "България умира, а никой не се интересува." и т.н. Това се случва винаги. Всеки път, когато излезе такава измислена статия, социалните мрежи избухват, а хората започват да се самоубеждават и да убеждават другите колко са възмутени и социално ангажирани. И изпитват някакво скрито извратено задоволство от това, че някой ги обижда, а колкото по-влиятелен е той, толкова по-добре.

И преди съм писала по темата за лесната медийна лъжа. Когато някоя измислица е насочена в правилната посока, тя неминуемо бива приемана за истина. Независимо къде е публикувана. Защото веднъж пусната от някое малко сайтче, тя бива разпространена и понякога дори е подемана от големи и уважавани медии. Проблемът отново се оказва липсата на навик да се проверява източникът, от който черпим информация.

В случая с провокативните заглавия, настъпващи най-чувствителното място на компютърно грамотния българин, става дума за сайтове, на които най-видимият надпис на началната страница гласи например: "Ние сме група приятели, които пишат новините такива, каквито биха могли да бъдат". Или "Този сайт развива теорията на невероятностите".

Добре, да кажем, че в сайта ввв.лъжииизмислици.ком българският интернет потребител прочете, че любимият му футболен отбор се закрива, а в интервю президентът на клуба казва, че футболистите са мързеливи и слушат чалга. Според вас, някой ще повярва ли? Аз ще ви кажа – няма! Защото това е любимият му клуб, защото спекулации винаги има и просто няма как току-така да се закриват разни отбори.

Да си представим обаче, че сайтът ввв.лъжииизмислици.ком пусне статия със заглавие "Дилма Русеф: Срам ме е, че имам български корени. Отидох в България по задължение". Тогава една огромна част от онлайн активните наши родственици ще си счупят пръстите 1. да разпространяват статията по всички възможни канали и 2. да дават мнението си. В случая гневът ще бъде насочен или към Русеф, или към българския народ, "от който всички ни е срам". При този пример много малко хора ще проверят кой им казва тази скандална информация. И няма да се усъмнят. Защо?

Може би защото огромната част от българите с достъп до интернет не пренасят активността си реално в обществото. Или пък капацитетът им е такъв, че не могат да разберат кога някой ги "пуска по пързалката" и кога нещата са сериозни, особено щом прочетат нещо лошо за страната си.

Забелязала съм, че колкото по-негативни са новините или коментарите относно положението на страната ни, толкова по-доволни са родните интернет потребители. Ако вземат, че случайно прочетат нещо хубаво и позитивно, те веднага намират медиата за купена, информацията за преувеличена, а ако не могат да се хванат нито за едното, нито за другото, обикновено заключават, че "да, всичко е много хубаво, но ние българите сме такива, че ще го развалим".

Не смятате ли, че е време да се научим да не вярваме на онзи, който винаги ни казва онова, което искаме да чуем? Ще се съгласите ли с мен, че сме по-активни в интернет, когато стане дума за изразяване на гражданска позиция, но когато трябва нещо да се свърши, пред нас изниква цяла планина от неотложни задачи?

Тъжно е, когато църквата се обявява против ин витро процедурите и сурогатното майчинство, когато явни престъпници като Киро, носителят на циганската корона, размахват средни пръсти пред очите ни. Но най-тъжно е, когато виждаш, че хората около теб, с лекота приемат лъжите за чиста монета.