Farewell Дейвид Хей 0

Не сме доволни. Днес малко се натъжихме и малко се ядосахме на новината, че Дейвид Хей слага край на професионалната си кариера в бокса.

Натъжихме се, защото боксьорът дори още не е станал на 31 години, така де – обидно млад е да се отказва от кариерата си. А се ядосахме, защото, след като гледахме последния му мач, в който падна от Владимир Кличко, ни се искаше да изиграе поне още няколко двубоя, за да се реабилитира пред нас. Тъй като по принцип сме му фенове. Когато не се лигави на ринга, не си е счупил малкия пръст на десния крак и т.н.

Изобщо не знаем какви са причините за решението на The Hayemaker, както го наричат в спортните среди. Не е преживял някаква страшна контузия, не вярваме да го е страх от другите боксьори в тежка категория и си мислим, че би било редно, ако някой като Кличко му е отнел шампионската титла, да иска реванш, за да си я върне. И откога, за Бога, хората се пенсионират на 30 години???!!! Изобщо не е мъжествено от страна на Дейвид Хей да се отказва, когато очакваме от него още много и не скучни, като последния, мачове. Единственото мъжествено в постъпката му е, че си спази обещанието. Спомняме си, че след този "паметен" и явно последен двубой през юни тази година с Владимир Кличко, Дейвид Хей каза, че ще сложи край на кариерата си на 31-я си рожден ден. И го направи. Дори преди рождения си ден, който е утре – 13 октомври. Жалко!

Можем само да гадаем какво ще прави Хей оттук нататък. Може би ще се отдаде на жени, секс и рокендрол или пък ще се поснима в няколко Холивудски продукции по примера на редица други боксьори и спортисти въобще.

Ние обаче, с риск да станем сантиментални, искаме да запомним Дейвид Хей на ринга. И още по-точно по време на мача му с гиганта Николай Валуев, когото победи достойно, ставайки новия световен шампион в тежка категория на Световната боксова асоциация. Както и в останалите му 24 мача, в които е победител. В 23 от тях с нокаут. Защото, макар само още на 30 години, The Hayemaker е изиграл общо 27 мача в професионалния бокс и има само две загуби.

В крайна сметка ще трябва да се примирим. Не че ако се обадим на Хей и му кажем "Хей, какво се лигавиш? Връщай се на ринга!", той ще ни послуша. Вероятно просто трябва да приемем, че Дейвид Хей е мечтал да стане световен шампион, постигнал е мечтата си, изгубил е мечтата си и вече за нищо не мечтае. Или поне не за по-нататъшна кариера в бокса.

След първоначалното си недволство предполагаме, че вече сме готови да кажем: "Farewell Дейвид Хей".