Шампионската лига на дърварите 0

Е, не става въпрос за някакъв международен турнир по отсичане на дървета, а за тазгодишното издание на "най-елитната футболна надпревара в Европа" - Шампионска лига. Кавичките не са, защото фразата е някакъв вид цитат, а защото от това, което видяхме през последните два дни, по нищо не разбрахме, че гледаме футбол, достоен за това определение.

Лично аз имах възможността да хвърля око на повечето мачове на живо. Превключвах трескаво каналите в опит да намеря онзи зрелищен мач, заради който всъщност съм се пльоснал пред телевизора с чиния пържени картофи и два литра бира в пластмасова бутилка. Уви, такъв не откривам.

Вторник бе, може би, по-силният от двата дни. Имаше повече голове, имаше обрати в резултата, решителни попадения в последните минути, червени картони, но по-голямата част от това "зрелище" остана само на книга или я видяха тези, които си нямат работа в сряда и четвъртък сутринта и са останали до посред нощите да гледат сбитите в няколко минути репортажи.

Единствено Барса - Милан се доближи до зрелището, което се очакваше от мач от такава величина. Ранен гол на гостите шокира настоящия европейски шампион, последва изравняване, обрат и нов шамар от страна на гостите секунди преди последния съдийски сигнал, когато Тиаго Силва препарира Виктор Валдес за 2:2. Това, заедно с 2:2 между Лил и ЦСКА Москва в сряда са двата най-резултатни мача в първия кръг от Шампионската лига. Е, как да не похлупиш лице с длани?

В предходните пет издания на Шампионската лига никога, ама никога не се е случвало, след първите мачове, да няма отбор, който да не е вкарал три гола в своята среща, а да не говорим, че помним мачове с по пет, шест и седем гола.

От Барса и Милан, въпреки че се надявахме на повече, реално повече не можем да искаме - здраво дерби, равностойна игра - равен резултат. Какво става с другите "шампиони" и "европейски грандове" обаче. Един по един ли да ги нищим. Защо Манчестър Юнайтед игра без мотивация срещу Бенфика, защо Челси се измъчи до немай къде за 2:0 срещу Леверкузен, защо анонимниците от Трабзонспор треснаха Интер насред Милано или защо Реал Мадрид, за 200 и колко милиона бяха, спукаха топката от ритане за 1:0 на гости на Динамо Загреб. По дяволите, Динамо Загреб е с играчи за няма и 30 милиона. Къде ти Кристиано Роналдо, къде ти Анхел ди Мария, Карим Бензема, Месут Йозил, Серхио Рамос, Шаби Алонсо.

Ако погледнем обективно и с 1:0 и с 10:0 точките пак са три, но за 1:0 аз няма да седна пред телевизора даже, камо ли да отида на стадиона. Докато за 10:0 като нищо да се вдигна до Загреб. Защото, дори да не е 10:0, да е 5:0, 3:0 - това са резултати, които радват феновете, които пълнят стадионите и продават мачовете по телевизии, фен-шопове и сайтове.

Но и 3:0 не видяхме за два дни в "най-силния турнир в Европа". Аз видях 1-2 красиви гола - на Иван Перишич от Борусия Дортмунд срещу Арсенал няколко минути преди края, на Оскар Кардосо и Райън Гигс, съответно, за Бенфика и Манчестър Юнайтед в мача между двата тима - все красиви изпълнения. Попадението на Единсон Кавани за 1:0 срещу Ман Сити беше като по учебник, но както всички знаем,       учебниците са скучни. Два дни гледахме футбол по учебник и не видяхме футбол за феновете. Гледахме дървен футбол, скована игра, разчупвана на моменти, защото един или друг по-млад играч решил, че трябва да потича малко повече, но не и истинско 90-минутно дерби с много кръв, пот и сълзи.

Ясно е, че на такъв етап не можем да искаме сълзи, но кръв и пот можем. Феновете искат зрелище, искат зрелищен футбол, аз искам зрелищен футбол, защото съм фен. Радвам се, когато любимите ми отбори печелят, но нямам желание да ги гледам, ако ще бият с "едно на мъка". Накрая се броят головете и титлите, но титли без голове няма, а голове без сърцата игра за спорта и за публиката също няма.

Точно това доказаха "шампионите на Европа" в първите мачове от тазгодишното издание на турнира Шампионска лига. Това, че тънките сметки се правят от първата минута на първия мач и точките са по-важни от футбола. Дано всичките тези треньори, мениджъри и отбори съзнават, че колкото по-тънки сметки правиш в началото на сезона, толкова по-криви излизат в края, а понякога и съвсем на момента. Вземете за пример Интер, вземете за пример Арсенал в Англия или Марсилия във Франция.

До 27 септември, когато са следващите мачове, моето разочарование от видяното до момента ще мине и аз пак ще се тупна пред телевизора с бирата и картофките пред мен, но ако пак се наложи да въртя от канал на канал в търсене на истински футбол, току виж съм спрял и останал на HBO, докато в Шампионската лига на дърварите пак се чудят как да изкарат в тъч и колко обиколки на централния кръг да направят за 90 минути.

Довечера пък са първите срещи в групите на Лига Европа, дано поне в този турнир видим нещо по-запомнящо се от безличното 0:0 между Аякс и Лион например. Футболът е спорт за масите, а масите искат хляб и зрелище. Хлябът го има, къде е зрелището?