Тази вечер ще се изиграе контролата между Украйна и България. Това ще бъде първият мач на Михаил Мадански начело на националния отбор по футбол. Мадански дойде "на пожар", за да се опита да подреди футболната ни къщичка, след като Лотар Матеус си беше играл и доста бе поразхвърлял. Приятелската среща и нейният изход няма да са от особено значение за бъдещето на "лъвовете". По-важно е бъдещето на Михаил Мадански.
Той бе повикан спешно, но с презумпцията, че е само "по заместване". Никой никъде не обсъждаше варианта доскорошният асистент да бъде оставен да работи, за да се прецени дали не може да остане за постоянно. А защо не? Наложително ли е БФС дълго да умува, да пресява кандидатури, да протака и накрая да обяви дългоочакваното име за нов наставник на националния отбор, което медиите предварително ще са познали? Не е нужно. Идеята Мишо Мадански да бъде оставен да се пробва не е никак лоша.
Този човек практикува треньорската професия от близо десет години и може да се похвали със завидно разнообразие. Единственият период, в който не се е занимавал с български отбор е от 2001 го 2003 г. През цялото останало време е работил за български млади футболисти. Простата логика показва, че Михаил Мадански чисто теоретично би трябвало да има много повече опит и познания от всеки друг популярен в момента български треньор. Защото, за разлика от останалите, не е човек, който ще се мъчи да пренася познанията си на играч върху други играчи. Мадански цял живот се занимава с това, което би трябвало да знае един футболен наставник.
Затова скромното ми мнение е, че трябва да му се даде шанс. Ако БФС искат националите ни отново да имат с какво да радват изстрадалата родна фенска душица, то може би трябва да се доверят на скромния Михаил Мадански. Разбира се, ако с мачовете срещу Унгария и Уелс отборът ни бъде разгромен, засрамен, изложен и т.н., то вероятно треньорска рокада ще има. Но едва ли "лъвовете" могат да се представят по-зле от последните девет мача, така че шансът за Мадански е много голям. Дано не го изпусне.