Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Докато търсехме немско-българския разговорник, с който да кажем някои неща на някои хора в българския футбол, в родния баскетбол се случи нещо. Нещо, което на обикновения българин може и да не направи впечатление, но всъщност е важно. Оказа се, че българският национален отбор по баскетбол отново е намерил живеца и хъса си за игра. На тазгодишното европейско първенство националите ни направиха едно наистина неочаквано представяне.
22 години българският отбор нямаше победа на Европейски форум. През тези две десетилетия израсна цяло едно ново поколение в България. А преди дни "трикольорите" постигнаха две победи - срещу Грузия и Белгия, но и три загуби - от Словения, Украйна и Русия и прекратиха участието си на Евробаскет 2011. Сигурно някой ще каже, че щом не сме продължили сред 12-те най-силни на континента, значи сме зле. Да, но жестоко ще се обърка.
Защото, за разлика от националния отбор в един друг спорт, при баскетболистите видяхме огромно желание за победа. Особено в последния мач срещу Грузия, момчетата на Росен Барчовски изиграха удивителна четвърта част и победиха с десет точки разлика. Още четири и нашите щяха със сигурност да продължат напред. Всеки, гледал баскетболната среща обаче, ще потвърди, че начинът, по който играха баскетболистите, въпреки отпадането, носи успокоение. Българският отбор стоя достойно и даде заявка за евентуални успехи занапред. Нещо, което чакаме от наистина много години.
И докато ръководството и баскетболистите обмислят и обобщават представянето си на европейското първенство, българските футболисти, избрани да бъдат част от националния отбор, продължават да се мъчат. Мъчат се срещу други отбори, мъчат се помежду си. Напускат, връщат се, сърдят се и се карат. Спорят с БФС, спорят с журналистите, спорят и на терена. Правят какво ли не, а единственото, което се иска от тях, е да играят със сърце и с гордост, че са избрани да представляват страната си. Преди два дни България загуби от Швейцария с 3:1 с хеттрик на младия Шердан Шакири, който по принцип играе за Базел.
Вчера пък стана ясно, че най-вероятно Лотар Матеус ще подпише новия си договор начело на националния отбор по футбол. Кучетата си лаят, керванът си върви, а междувременно баскетболът ни се е насочил нагоре. Май е време трайно да отместим поглед от тревната настилка и да го насочим към баскетболната зала. Поне ще има какво да гледаме.
