Версия "Детска учителка" 0

"Татуираните българи" са навсякъде около нас - в автобуса, на светофара, в магазина и в бара. Те са лекари, адвокати, банкери, архитекти. Някои от тях са учители. Днес ще ви срещнем с една млада детска учителка, която от няколко години се е посветила на децата, учи ги и ги възпитава. Татуировката ѝ заема почти целия ѝ гръб и макар за някои от вас това да не е "много", повечето родители биха се стъписали. Могат ли татуировките да характеризират един човек и на какво още всички ние имаме да се учим? На тези и още въпроси отговаря Мартина.

Представи се на нашите читатели.

Казвам се Мартина Костова и съм преподавател по английски език.

Кога си татуира гърба?

Когато бях на 18 години.

А защо?

Ами защото исках да имам татуировка.

А защо точно на гърба?

Харесва ми най-много като част от тялото и избрах там да се татуирам.

От колко време си учителка и как реши да се занимаваш изобщо с това нещо?

От три години го работя. То дойде от само себе си. Влязох в Софийския универститет, за да уча Предучилищна педагогика с английски език, като планът беше всъщност втория семестър да се преместя в друга специалност, но тъй като започнах вече да се виждам с деца, да ходя на практики, започна да ми допада и реших да си продължа.

И как е да се работи с деца?

Трудно е докато намериш подход към тях. Практиката помага. В момента, в който започнеш да разбираш, че са деца, че имат нужда от повече внимание, от повече време за някои неща, вече ти става приятно. Особено на мен ми е доста приятно, защото успявам да им сляза на акъла (смеем се), забавляваме се по детски. Те ме разбират, аз ги разбирам и сме си приятели.

Звучи идеално. Предполагам, че колегите ти знаят, че имаш татуировка...

Да, всички знаят.

Добре, а в началото как реагираха?

Общо взето всички бяха "уау!" първия път, защото е доста голяма. Аз я довърших сега наскоро, но дори в началото, когато беше по-малка, пак реагираха по същия начин. Татуировката ми на работа не се вижда, но в момента, в който я покажа, или покажа снимка, всички са доста учудени, но приятно.

А някакви негативни реакции имала ли си?

Не. От колегите никакви негативни реакции, доста от тях имат татуировки или пиърсинг.

А извън работата как стоят нещата?

Виждам повече погледи и то лятото, защото тогава татуировката се показва най-много. Погледите са най-вече от младите хора, заглеждат я. Вече по-възрастните ме гледат с укор, който казва "Как можа?!"

Ще си правиш ли още татуировки?

Обмислям да продължа още тази към кръста надолу. В началото си мислех да е отпред по корема, но няма да е там, защото смятам един ден да имам деца и не се знае какво ще стане в тази област на тялото. Така че ще я продължа по-скоро към кръста надолу, надолу, надолу... и мисля, че ще е скоро.

Смяташ ли, че татуировката би могла да характеризира човека по някакъв начин?

Не винаги, защото зависи дали хората си ги правят с някаква умисъл. Има татуировки, при които можеш да разбереш какво значат. Но не можеш да съдиш човека по тях. Не можеш да кажеш какъв човек е някой, гледайки единствено татуса му.

Ама нали знаеш, че има много хора, за които няма значение каква е татуировката – имаш ли, значи нещо не ти е чиста работата.

Изобщо не съм съгласна с това.

Значи не виждаш и връзка между татусите и професионалните качества на един човек?

Не, в никакъв случай.

Между другото, преди да се видим, споделих, че следващата героиня в поредицата е детска учителка и някои хора бяха откровено потресени и ме питаха неща от сорта на "Как може една учителка да се татуира..." Как ще коментираш подобен тип реакции?

Ето затова общо взето при нас не се позволява да се показват такива неща. Не е писан закон във фирмата ни, но нямаме право, за да не правим "лошо" впечатление. Имам колежка, която е с татуировка на рамото и се вижда постоянно, има и пиърсинг. Тя преподава на тийнейджъри, но не смятам, че по някакъв начин им влияе. И никой не я съди какъв човек е по начина, по който изглежда. Тя е доста добър учител и всички го виждат. Но реакцията, която ми описа, е нормална.

Щом си учителка, съм направо длъжна да те попитам – според теб на какво ние като общество имаме още да се учим, за да спрем да съдим хората по "опаковката" им?

Да се надяваме, че това може да се случи. Повечето хора наистина съдят по "опаковката", но трябва да започнем да се учим малко на емпатия. Просто трябва гледаш да опознаеш човека, преди да го съдиш. Да седнеш, както се казва, за един час и да си поговориш с него и чак след това да си вадиш заключения. Не е нужно толкова много време, за да опознаеш някого, да разбереш дали е интелигентен, с какво се занимава, какво харесва. И вече оттам нататък да паднат тези бариери. Да изчезне тази опаковка. Мисля, че при някои хора вече се получава, но те са млади. Възрастните повечето са консервативни. Майка ми е една от тях.

Тя как реагира на татуировката ти между другото?

Много трудно го преживя. Много трудно. Аз затова на 18 години се татуирах. Пиърсинга си го направих на 16, още в училище, но защото беше по-евтино и можех да си го позволя. Та майка ми много трудно го понесе. Отначало ме питаше как мога да си причиня такова нещо, цял живот ще си го нося. Преживя го, а след това даже започна да ѝ харесва. И сега вече като направих продължението, единственият въпрос, който ми зададе, беше дали ми харесва да си причинявам болка.

Стигнахме до края на нашето интервю. Ще те помоля да довършиш изречението "Фактът, че съм татуирана не означава, че...

...съм по-малко от другите и че съм ограничена.

РАМКИРАН   СУПЕРГЕРОИНЯТА В МЕДИЦИНАТА   МАЙСТОР-ГОТВАЧ  АБИТУРИЕНТКА-СТУДЕНТКА ЖЕНАТА В СВЕТА НА ДЕЦАТА ЕКСПЕРТ СЪБИРАНИЯ ММА БОЕЦ МАРКЕТИНГОВА МАДАМА ЕНЕРГИЙНА МАЦКА БАНКЕР МНОГОФУНКЦИОНАЛЕН БАНКЕРКА ДАМАТА В РЕКЛАМАТА ФИЛОСОФ IT СПЕЦИАЛИСТ

Ако и вие сте притежатели на много татуировки или познавате "нашарени" хора, подходящи за рубриката ни "Татуираните българи", свържете се с нас във Facebook страницата на Div.bg и рубриката "Татуираните българи" или на contact@div.bg.