Татуираните българи: Версия "Рамкиран" 0

Първото впечатление, което Радо ни прави, е, че е отговорен, мисли ги нещата и се забавлява от хорските погледи. Свързахме се с него благодарение на сестра му Теди, която бе гостенка в рубриката "Татуираните българи" само преди няколко дни.

Здравей, Радо. Кой си ти?

Казвам се Радослав. От най-голямото село, тоест София-град. Години, години... чакай, че ги забравих и аз вече. 32, доколкото помня. Занимавам се с изработка на рамки за картини, гоблени и всякакви такива работи.

Как започна да се занимаваш с това?

Още докато учех средно образование, бях в работилницата под апартамента на баба ми. Те бяха от едно село, познати. Фактически през лятото започнах с това да се занимавам. Хареса ми. И оттогава досега, с едно прекъсване, се занимавам предимно с изработката на рамките.

Кога си направи първата татуировка?

Може би вече минаха девет-десет години.

Къде е и какво представлява?

На гърба горе. То е буква М. Ако го гледате наобратно, това е знакът на Wu-Tang, но в момента е на Method Man. От една обложка на един негов албум. И вътре има феникс, който символизира възраждането от пепелта, все едно започваш всичко наново.

Направил си я защото си бил фен?

Да, аз по принцип слушам всякаква музика. В тийнейджърските години минах и през тази вълна. Тогава, когато музиката беше музика, така да се изразя. 90-те години, когато го нямаше този интернет наплив, музиката беше качествена, беше като хората. Честно казано MTV развали всичко в музиката. Комерсът тръгна заради тази телевизия, за да може да има гледаемост на клипове. Всички изпълнители започнаха да се целят натам, за да може да има продажби и т.н. Което за мен е супер глупаво – за пари да си продадеш душата. Светът стана материален, затова и хората са с маски. Една част от татуировките ми на крака са маски от най-различни култури. Донякъде точно с тази цел.

Добре, за първата татуировка разбрахме защо си я направил. А останалите имат ли някаква символика?

Всичко, което си правя, има някакво значение за мен. Аз не съм от хората, които си правят татуировки, защото е модерно.

Има ли място по тялото, което не би си татуирал?

За момента лицето.

За момента?

С времето не знам, може и да си променя мнението...

Тръгнал ли си да се покриваш целия?

Лека-полека почти вече всичко е запълнено. Да кажем 70% от кожата ми е татуирана. Другия крак вече съм го запланувал, но дойде кризата и часовете в студиото намаляха.

Работиш с клиенти, нали? Имал ли си някакви проблеми с тях, когато те видят? Притесняват ли се от татуировките?

По принцип не. Аз съм в ателието, не съм в магазина. Но пак не съм имал някакви проблеми. В квартала, в който работя, са предимно стари хора, но досега не е имало каквито и да е неприятни случки. Е, може и някой да те изгледа малко по-странно, но това е нормално. Все пак сме най-малко с 20 години назад от другите държави.

А извън работата?

Не, на мен по-скоро ми е забавно. Имал съм случаи, например когато бях преди 2-3 години в Охрид. Разхождах се в центъра и имаше две двойки и едното момиче ме загледа. Тогава кракът ми не беше започнат и едната ръка не беше цялата готова. Загледаха ме и почнаха да шушукат "Виж, виж този там...". Така като ги слушах, според мен бяха холандци и точно затова ми стана странно – холандците да се чудят на такива неща, а при тях това би трябвало да е съвсем нормално нещо. Все пак те са една от най-свободните държави, така да го кажа. А най-пресният случай е отпреди месец, бях в Румъния. Разхождах се в Синая, то е едно планинско градче. По-скоро селце. Бях в парка и един пенсионер започна нещо да ми говори на румънски, но не ми се занимаваше да му обяснявам, едва ли щеше да ме разбере на английски. После като се прибирах, пак така хората ме гледаха, особено младежи. В Букурещ едни двама дори ме спряха да ме питат къде е дворецът на Чаушеско. Не знам защо точно мен ме избраха.

Ами това е бил просто повод да те спрат. Предишното интервю от нашата рубрика беше със сестра ти Теодора. Смяташ ли, че ако ти не беше започнал да се татуираш, и тя нямаше да започне?

Не знам. Това си е нейно желание. Аз само я заведох при Емил Сапаревски, за да знам, че отива при човек, който знам, че ще свърши работа, а не да отиде някъде, да даде парите и после да трябва да ѝ оправят татуировките.

А ти самият как стигна до Емо?

Видях едни приятели в квартала, питах ги къде са се правили, поинтересувах се, видях за какво става въпрос и така. Има много хора, които ще отидат някой да ги татуира за 20-30 лв., дори в домашни условия, което е супер брутално. Не се знае този човек дали става за нещо въобще. После трябва да дадеш много повече пари, за да може някой да те оправи. Даже понякога и не става. Така че по-добре си дай пари когато трябва, отколкото...

После да трябва да дадеш още пари.

Да, все пак това за цял живот ти остава. Хората не ги разбират тези неща. Тука хората са тарикати. И само за да мине метър, гледа колкото може по-малко пари да даде, а не мисли, че после може да има някакви последствия за него. Това е цялата работа. Ние, българите, се мислим за голямата работа, но всъщност някой като излезе някъде навън и види за какво става въпрос, там се държи супер прилично – спазва се правилникът. Иначе тука знае, че като го спре полицаят, ще му бутне 20 лв. и ще мине.

(тук се намесва колегата Христо Узунов, видимо НЕдоволен) Да, или за работата – може да е някаква глупост, трябва да спечели точно на момента, ама догодина дали от това нещо ще има полза или ще стане по-зле, няма значение...

Да, другото е това. Вижда, например, че тази седмица върви еди какво си, веднага и той започва да се занимава с това нещо. Чакай малко – ти нито имаш опит в това, нито нищо, как така ще почваш. То върви, ама при този, който ги разбира нещата и е минал през някакви други етапи преди това. И в нашия бизнес беше така. По едно време имаше много работа, после се навъдиха много такива малки конкуренти, които след година-две фалират, защото работата, както беше много, изведнъж се разпредели на всички, ама тя си е същата.

Ако обвържем професията ти с татуировките, чувстваш ли се по някакъв начин рамкиран в нашето общество?

Не. По принцип избягвам всякакви варианти да съм в някакви групи. Смятам, че открай време народът се затъпява с цел – да се манипулира по-лесно. Затова всички тия младежи, наркомани едва ли не, които по цял ден седят и пият бира и после викат "Няма работа". Ама чакай, ти по цял ден седиш и нищо не правиш и чакаш нещо да ти дойде отгоре. Няма как да стане. Така че да ме вкарват мене в някакви рамки, няма как да стане. При мен е важно аз да знам кой съм, какво мога, не ме интересува този и онзи какво мислят за мен.

Интересуваш ли се от изобразително изкуство?

Да, аз съм си човек на изкуството.

Именно, в такъв случай има ли някаква картина или част от картина, която би си татуирал?

Ако имаше място и ако можех да го вържа с някакъв период от моя живот, може би бих си направил. Вече е късно за това. Макар че може някакъв етюд да се вмъкне. Всъщност сега като го мисля може едно голям око на крака, ирисът да е Космос, отвън да стане биомеханика и ще вкараме нещо на Гигер. Така че, ето ти – вкарваме го изкуството.

Ще ходиш ли на TATTOO FEST SOFIA 2014, който предстои на 4 и 5 октомври?

Разбира се.

Какво се постига чрез такъв тип тематични фестивали?

Малко или много в случая се популяризират татуировките. Но и да се видят татуистите, да обменят опит, да се съберат хората, които харесват татуси. Все пак си е веднъж в годината.

Каква е първата ти асоциация, когато чуеш думата "татуировка"?

Да кажем забавни хора, интересни.

Завършваме с довършване – довърши изречението "Фактът, че съм татуиран не означава, че..."

Че съм по-различен от всеки друг.

СУПЕРГЕРОИНЯТА В МЕДИЦИНАТА  МАЙСТОР-ГОТВАЧ  АБИТУРИЕНТКА-СТУДЕНТКА ЖЕНАТА В СВЕТА НА ДЕЦАТА ЕКСПЕРТ СЪБИРАНИЯ ММА БОЕЦ МАРКЕТИНГОВА МАДАМА ЕНЕРГИЙНА МАЦКА БАНКЕР МНОГОФУНКЦИОНАЛЕН БАНКЕРКА ДАМАТА В РЕКЛАМАТА ФИЛОСОФ IT СПЕЦИАЛИСТ

Ако и вие сте притежатели на много татуировки или познавате "нашарени" хора, подходящи за рубриката ни "Татуираните българи", свържете се с нас във Facebook страницата на Div.bg или на contact@div.bg.