Зловещо от децата 0

Отново се натъкваме на нещата, споделени от някои хора за деца, с които са имали контакти и са ги ужасили с коментари. Децата са сладки, но и страшни понякога.

Малкото момче, което жена ми гледаше, нарисувало момиче, седящо на тоалетна чиния с бомба в нея. После нарисувало как чинията и момичето избухват и всичко е в кръв. Когато жена ми го попитала какво означава това, той казал "Това си ти. Така ще те убия.".

Преди около две години братовчед ми и малкият ми брат бяха на 4 години. Говореха си за обикновени детски неща, когато внезапно братовчед ми ме погледна и каза "Хайде да ѝ източим кръвта!".

Братовчед ми постоянно казва как ще извади очите на хората. Веднъж се събуди, плачейки за пушка. Любимият му филм е "Чъки".

Веднъж със семейството ми бяхме в Седона, Аризона (място, известно с психо случките си). Брат ми, аз и родителите ни седяхме до друго семейство. Изведнъж брат ми (тогава 4-годишен) тръгна към другото семейство, Родителите ми му викаха да се върне на нашата маса, но той отиде до другите хора и попита "Как умря синът ви?". Нашите започнаха да му крещят, но хората от другото семейство се разплакаха и казаха, че наистина синът им скоро е починал и нямат против да споделят с брат ми как е станало. Беше доста странно.

Един ден бързах, за да пътувам за важна бизнес среща, както винаги правя. Дъщеря ми, на 3 и половина, ми каза: "Недей да ходиш, мамо, ще умреш, самолетът ти ще се разбие.". Много се изплаших, но трябваше да отида. Самолетът не се разби, но имаше проблеми. Един ден, докато бяхме на ледената пързалка, 6-годишният ми син започна да плаче неудържимо, не можеше дъх да си поеме и каза "Зомбитата идват.".

До нас има изоставена къща. Там е живяла някаква старица, но е починала и разрушаваха цялата къща, нямаше врата и т.н. Дъщеря ми (на 6 години) си караше колелото наоколо. По едно време остави колелото и дойде при мен, крещейки "Мамо, казах ти, че там има призрак. Видях я.". Попитах я как знае, че е видяла призрак, а не някой, който работи по къщата, а тя отвърна "Мамо, тя нямаше крака.".

Когато бях на 4, винаги в къщата на баба и дядо си говорех с Г-н Петерсън. Той изглеждаше като скитник от времето на Голямата депресия, имаше китара и ми свиреше стари блус парчета. Каза, че умрял, когато паднал от влака, на който се бил качил пиян, след като пил някаква контрабанда. Спрях да го виждам, когато станах на 6. Както и да е, преди 6 месеца намерих старата китара на баща ми и започнах да свиря. Малкият ми братовчед ми каза "Г-н Петерсън се гордее с теб.".

Когато брат ми беше малък, често говореше за това как луната идвала в стаята му и му давала половин час, за да немери банан.

Дъщеря ми на 4 години ми каза веднъж "Когато мама не те слуша, трябва да я удушиш!" "Но хората не трябва да се душат, миличко", отвърнах аз. "Но мама не слуша понякога и трябва хубавичко да се души."

Дъщеря ми си говореше с някого в стаята си една вечер късно. Отидох и я попитах с кого говори. тя каза, че говори с нейната приятелка-призрак Моли. "Добре, кажи на Моли, че е време за сън", казах аз. "Лека нощ, Моли!", каза дъщеря ми. След около седмица открих, че бившият собственик на къщата през 1916 година е имал бебе, което е починало скоро след раждането си. Името ѝ е било Моли. Все още не мога да спя.

Винаги съм била чувствителна към тези неща...живеехме в един апартамент, в който бях сигурна, че има призрак. Жена, която се е удавила. Движеше се между банята и мокрото помещение, но никога не се беше опитвала да нарани мен или дъщеря ми. Веднъж с дъщеря ми лежахме на пода и рисувахме. Тя ме погледна и попита дали призраците са лоши. Отговорих ѝ, че не всички са лоши, просто са заклещени. Дъщеря ми често говореше с призрака, гледайки гардероба.

Детето: Чук! Чук!

Родителят: Кой е там?

Детето: Големи цици.

Родителят: Кои Големи цици?

Детето: Ще откъсна големите ти цици, ще ги опека и ще ги сервирам за вечеря.

Родителите ми все още заключват ножовете в кухнята. Баща ми разказа защо. Докато съм станал на 8, всяка нощ съм ставал, светвал съм лампите в къщата, отивал съм в кухнята, вадел съм всичките ножове, нареждал съм ги в кръг и съм сядал в центъра му, говорейки неразбираемо. Ако баща ми се опитал да ме махне от кръга, аз съм взимал нощ и съм крещял "Той ще те докопа!". После съм го гледал с мъртвешки поглед, докато се отдалечава. Седял съм в кръга около 30 минути, прибирал съм ножовете и съм се връщал в леглото.

Миех чинии на мивката в кухнята, когато по-малката ми сестра, на 3 години по това време, погледна кучето ни и каза "Зная, Боб, но е грешно да се убиват хора.".