Сабине: "Центърът беше последният ми шанс да се спася от смъртта"

"Моето място е в България"

   
 
Сабине: "Центърът беше последният ми шанс да се спася от смъртта"

Това е последният материал от поредицата на Div.bg, свързана с отец Георги и Православен център за духовно обгрижване на наркозависими "Св. Боян Енравота". С историите на Наско, Филип и Павло ви показахме, че избавление от наркотиците има, а животът след това може да е прекрасен. От искрените разговори с тези момчета се убедихме, че всеки може да получи помощ, стига да я поиска и да осъзнае, че има нужда от нея, независимо дали става въпрос за наркотици.

Последната история е на Сабине Кроиш от Ойпен, Белгия, на 32 години. Била е наркозависима цели 13 години и идва в България специално, за да се лекува при отец Георги и неговия екип. От 4 години е напълно чиста, а за краткото време, в което е в България, успява не само да научи прекрасно нашия език, но и да създаде семейство. Сами ще разберете колко много означава това, след като се запознаете с трудностите, през които преминава в периода на наркозависимостта си. Почти изгубила живота си, Сабине се изправя и показва огромна воля за живот. Днес тя живее в България с мъжа си и малката си дъщеря и говори за страната ни така, както много малко българи ще чуете да говорят...

Защо си в България?

Родителите ми ме пратиха тук, за да се лекувам от наркозависимостта. Това беше последната надежда да се спася от смъртта.

Кога започна да употребяваш наркотици?

На 13 години започнах да пуша марихуана. Градът, от който съм, се намира точно на границата с Холандия, където тревата е легална. После минах на гъби, които също бяха законни, продължих с екстази, амфетамини, а накрая започнах да вземам и хероин.

Защо започна да употребяваш?

От любопитство. Освен това всички около мен взимаха наркотици. Исках и аз да съм като тях. Като малък всеки има комплекси, а наркотикът ти дава увереност, че можеш всичко. Чувството, което предизвикваше дрогата, беше уникално. Поне тогава го усещах така.

Имаш ли намерение да се върнеш в Белгия?

Върнах се 2 години след като беше започнало лечението ми в центъра за духовно обгрижване и много бързо усетих, че тръгвам отново по лошия път. Там няма православие, няма я църквата като общност. Нямах подкрепа. Сега си ходя от време на време, но за малко.

Родителите ти знаеха ли, че употребяваш наркотици?

Научиха доста по-късно, че нещата са сериозни. Първо разбраха, че пуша трева и се опитаха да ми обяснят, че това е началото на края. Аз обаче бях млада и не исках да ги чуя. Бях убедена, че съм по-силна от другите хора, знаех, че няма да се пристрастя и бях горда с това. В действителност дори десет пъти да си взел хероин не означава, че си пристрастен. Проблемът идва оттам, че не усещаш кога ставаш зависим от това. Лека полека състоянието ми се влоши много и тогава нямаше как родителите ми да не разберат какво се случва.

Как го приеха?

Когато разбраха, започнаха да ме пращат в различни клиники. Аз обаче бягах от там. Когато нещата станаха наистина сериозни, краката ми се подуха, органите ми отказваха да работят нормално, а лекарите ми казаха, че ми остават няколко месеца живот, баща ми с цялата си любов и грижа ме заведе във вилата ни във Франция и ме заключи с белезници за радиатора, за да мога да изкарам абстиненциите. На втория месец, прекаран там, вече ми имаше доверие и ме пусна. Аз обаче откраднах една кола и избягах. После ме пратиха в Сърбия. Там също не се получи. Продължих да употребявам и не ми пукаше дали ще умра. Мога да кажа, че родителите ми направиха всичко по силите си, за да ме избавят от наркотиците.

Как повлия всичко това на отношенията с приятелите ти?

Приятели... аз се занимавах с незаконни неща. Там няма приятели, всеки гледа да му излезе сметката. Самата аз бях по-лоша от животно. Исках си дозата и бях готова и човек да убия, за да си я получа. Нямах съвест, а това е много страшно.

Как научи за това, което прави отец Георги?

Баща ми имаше едни работник българин, който имаше приятел, който познава отеца. Пратиха ме тук без да знаят къде отивам. Знаеха само, че това е последната надежда за мен. Взеха ми всички документи, за да не мога да избягам. Тогава отново си мислех да открадна някоя кола, за да стигна до белгийското посолство и да се оплача, за да ме върнат обратно вкъщи.

Защо не го направи?

Слава Богу не го направих, не знам защо. Тъй като няма женски център за духовно обгрижване на наркозависими, живеех при отец Георги и семейството му, а те ме приеха като част от тях. Всички се молеха за мен. В началото ми беше странно, защото въпреки че бях католичка, не бях особено вярваща. Усетих обаче любовта им. Впоследствие приех православието, започнах да се запознавам с Господ и това ме промени. Празнотата, която запълвах с наркотиците, вече я нямаше. Започнах да усещам съвест, а бях свикнала да лъжа за всичко без да се интересувам, че това не е правилно.

Как те прие отец Георги, когато отиде при него?

Веднага ми помогна. Бях малко учудена, защото дойде при мен, прегърна ме и ми даде една голяма целувка (смее се). Наистина получих страхотен шанс, запознавайки се с него и семейството му.

1503187

Кое в центъра те промени и те откъсна от наркотиците?

Любовта, тя е най-важната. Духовното обгрижване пък ти показва как да се бориш със страстите си. Има моменти, в които искам да употребя отново, а обгрижването ти показва как да пребориш това желание. Другото нещо, което ме промени, е съвестта, която преди нямах. Тогава не ме интересуваше, че родителите ми са тъжни и плачат, сега сърцето ми се къса само като си го помисля.

Как минаваха дните ти по време на лечението?

Жената на отеца се занимаваше с мен, учеше ме на домакинска работа, как да гледам децата. Всъщност тогава за пръв път усетих, че и аз искам да съм родител. Освен това имах духовно обгрижване, помагах и в рисуването на икони.

В какви отношения си с родителите си сега?

В много добри! Много са щастливи, защото въобще не са вярвали, че ще станат баба и дядо. Често идват в България. Когато хората в Белгия ги питат дали не им е мъчно, че единствената им дъщеря е толкова далеч, те казват: "По-добре далеч и жива, отколкото близо и умряла". Много са щастливи и обичат България.

Защо харесваш България?

Вашият манталитет ми харесва повече. Вие сте много добросърдечни, а в Белгия хората са егоистични и студени. Там не можеш да отидеш на гости без да предупредиш седмица преди това. Тук си добре дошъл по всяко време и дори да няма много какво да предложите, слагате на масата каквото има в хладилника. Мястото ми е в България.

1503186

Какво ти дава това, че си родител?

Осъзнавам какво чудо е да имаш дете и колко е велик Господ. Да си родител е най-голямото щастие на света.

В какви отношения сте днес с отец Георги?

В много добри. Отец Георги ми е духовен баща. Винаги мога да се обърна към него, а той винаги е готов да ми помогне.

Искаш ли да забравиш миналото си?

Трябва да помня миналото си, за да не стана отново каквато бях.

Какво загуби и какво спечели?

Нищо не съм загубила. Спечелих запознанството си с Господ, спечелих това, че имам семейство, че съм в най-хубавата държава. Тук е супер и въпреки че много хора говорят лошо за България, природата тук е уникална. Вярно е, че стандартът е малко по-нисък, но това ще се оправи с времето. Младите хора трябва да остават в България, а не да бягат в чужбина.

Необходимо ли е създаването на женски център?

Да, разбира се. Трябва женски център. Много жени имат нужда да получат шанса да се излекуват. Единственото, което пречи такъв център да стане факт, са парите. Разбира се, има дарители, но това не е достатъчно. Трябват и хора, които да са готови да се отдадат на каузата, да дадат част от себе си за нея.

ДИВ Блиц

Давам: Опит
Искам:
Да съм с Бог, защото само той дава без да иска
Взимам:
Всичко, което може да е добро за моята душа.

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
КОМЕНТАРИ 1
Подреди по: Най-нови | Най-стари

от Не е посочен | 12.05.2015 | 21:30
1 Сашко,само на един човек да помогнеш с твоите материали, смятай че си спасил един човешки живот, което е много благородно.БРАВО!!!
НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ