Павло: "Не вярвах, че мога да спра с наркотиците"

"Родителите ми се отрекоха от мен"

   
 
Павло: "Не вярвах, че мога да спра с наркотиците"
Източник: Александър Петров/ Div.bg

Вече четвърта седмица интересът към поредицата от материали в Div.bg, свързани с отец Георги и Центъра за духовно обгрижване на наркозависими "Св. Боян Енравота", гр. Варна, не спада, а напротив. Животът без наркотици е възможен и точно това искаме да покажем, представяйки ви истински истории на хора, успели да преодолеят себе си с помощта не само на екипа на центъра, но и с тази на собствената си воля и вяра. В предишните материали ви запознахме с Наско и Филип, които днес водят нов, по-хубав и дори семеен живот, след успешното излекуване от наркозависимостта.

Следващата история е на Павло Роткевич от Киев, Украйна. Той е на 22, вече втора година не употребява наркотици и се справя сам с живота, въпреки че не е в родината си. Павло се довери на Div.bg и ни разказа за някои от кошмарните моменти в живота си, а ние му благодарим за откровеността!

Защо си в България?

В България дойдох, за да преодолея наркозависимостта. Първоначално се лекувах в един протестантски център, но избягах оттам – просто не се разбирах с хората. Методите им бяха малко принудителни. Бяха ни затворили в една къща, не можехме да излизаме.

Кога започна да вземаш наркотици?

На 12 години започнах да пуша марихуана, на 14 вече бях пристрастен към амфетамин и кокаин.

Каква беше причината да започнеш да употребяваш?

Явно съм търсел нещо, което да ме отпусне от напрежението в средата около мен – различни неразбирателства, противоречия с родителите ми.

Родителите ти знаеха ли, че си наркозависим?

Не, криех се много добре. Разбраха, че нещо ми има, когато бях на 16. На 18 вече изглеждах много зле и беше ясно, че взимам нещо.

Осъзнаваше ли, че имаш проблем?

Тогава не го осъзнавах. Казвах на лекарите, че не се нуждая от тяхната помощ.

Защо започна да се лекуваш?

Бях вдигнал много дозата. За един ден се друсах като за 20-30 човека, минаваха ми мисли за самоубийство, минаваха ми мисли за Ада, какво ще стане с мен, ако умра. Нямах никого около себе си, родителите ми се отказаха от мен. Знаех за отец Георги от доста време, но още не бях отишъл при него за помощ. Една вечер се разхождах из центъра на Варна и се чудех какво да правя, знаех, че умирам. Тогава съвсем случайно чух двама души пред мен да си говорят за него. На другия ден хванах автобуса и отидох в църквата в кв. Аспарухово, където служи той.

В какво състояние отиде при отец Георги?

Дотолкова бях зависим от наркотиците, че не усещах краката си, ако не си вземех дозата. Надрусах се, за да мога да вървя и да стигна до него. Тежах 60 кг., нямах паспорт, нямах една стотинка, нямах никого около себе си. Не вярвах, че ще се оправя. Казах на отец Георги: "Отче, умирам, много съм зле, моля те, помогни ми, ще дойде ден, в който и аз ще ти помогна!". За една минута ме прие при себе си. Докато се изчистя, живях в домовете на двама от отговорниците в центъра за духовно обгрижване, а после и при отец Георги.

Какво те накара да останеш в центъра?

Не можех да си тръгна. Родителите ми се бяха отказали от мен, не контактувах с тях, но си казвах, че трябва да остана, за да са спокойни. По това време майка ми беше болна, баба имаше два инсулта и не исках да ги карам да се чувстват зле.

Кое беше нещото, което те накара да повярваш, че можеш без наркотици?

Отец Георги ми говори много за Господ, освен това видях достатъчно примери около себе си – хора, които са се излекували, чисти са вече от много години, имат семейства... Казах си, че щом те са успели, и аз мога да го направя.

1500126Архив - ПЦДОН "Св. Боян Енравота"

В какви отношения си сега с родителите си?

Още докато бях в ПЦДОН "Св. Боян Енравота", отношенията между нас се оправиха – започнаха да ми вярват и още на четвъртия месец говорих с баба ми. С майка ми се чух след около 6 месеца, прекарани в центъра.

Изпитваш ли нужда отново да опиташ наркотици?

Изобщо. Имал съм моменти, в които съм искал да си тръгна от центъра. По време на такива емоционални нестабилности отец Георги или някой друг от екипа идваше при мен, говорехме си за това защо искам да напусна. Винаги обаче даваха право на личния избор и можех да си тръгна по всяко време.

Имало ли е моменти, в които си се изкушавал да опиташ наркотици отново?

Когато бях още в центъра за духовно обгрижване, но вече в преходен режим, започнах работа. Около мен много хора пушеха трева, шмъркаха. Ставало ми е тъпо, но бях в много защитена среда – живеех до църквата, имаше с кого да поговоря, общувах много с екипа, с отец Георги и това не ми позволяваше дори да си помисля да опитам отново.

Какви бяха условията в центъра?

В Киев бях свикнал да живея в хубав апартамент, да се храня с хубава храна, но пък в центъра си имаше всички условия за нормален живот. Чистихме си сами, готвихме си. Всяка сутрин имаше молитви, после рисувахме икони, помагахме на възрастните хора – оправяхме им покривите, цепихме им дърва за зимата.

1500127Архив - ПЦДОН "Св. Боян Енравота"

В какви отношения сте сега с отец Георги и екипа?

За мен той е българският ми баща, истинския не го познавам. Отец Георги е много зает, но когато има възможност, винаги ми отделя време, за да ме пита как съм, ходя ли на работа, как са родителите ми.

Какво работиш в момента?

Работя във водоснабдяването във Варна. Отделно от това съм социален работник в центъра за духовно обгрижване. Ходя при наркозависимите младежи в Терапията в града, говоря си с тях. Това ме връща назад, помага ми да си спомня какъв съм бил, за да не стана отново такъв.

Искаш да забравиш миналото си, или напротив?

Всяко зло за добро! Отец Георги казва "От най-лошото Господ прави най-хубавото!". Ако не бях станал наркозависим, сигурно нямаше да дойда в България, може би щях да воювам в Украйна, може би щях да умра във войната, защото съм човек, който щеше да участва, това нямаше да е проблем за мен.

Какво спечели и какво загуби?

Май нищо не съм загубил, върнах си всичко – добрите отношения с родителите, нормалното си състояние, здравето си, а и вече харесвам себе си. Загубих малко време, но още съм млад. Спечелих вяра в себе си, спечелих надежда и любов. Обичам хората около мен, а докато се друсах това ми беше доста трудно.

Смяташ ли някога да се върнеш в Украйна?

Нищо не ме задържа в Украйна. Искам да се развивам в България. Ако родителите ми искат да ме видят, могат да дойдат при мен.

ДИВ Блиц:

Давам: Помощ от себе си
Искам:
Любов и здраве за родителите ми, да видят децата ми
Взимам
: Добро от хората, които са ми помогнали

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ
Резултати | Архив
  • inews
  • fitwell
  • jenite
  • sporta