Наско: "Разбираш, че си наркозависим, чак когато зависимостта е развита" 0

Преди седмица в Div.bg дадохме началото на поредица от материали, свързани с един огромен проблем не само в България, но и по света – наркозависимостта. Тогава ви запознахме с дейността на отец Георги и Православен център за духовно обгрижване на наркозависими "Св. Боян Енравота", гр. Варна, на който е ръководител. При него са се излекували повече от 150 души, които днес живеят втори живот, а с историите на няколко от тях ще ви запознаем в следващите седмици.

Първият, който се съгласи да покаже публично, че спасение от наркотиците има, е Анастас Анастасов. Наско е на 30 г. от гр. Бургас и е преминал повече от успешно програмата за духовно обгрижване на наркозависими. Вече седма година животът му се развива чудесно, въпреки някои факти от биографията му, които са шокиращи. Вижте сами какво ни разказа за себе си Наско.

Кога започна да употребяваш наркотици?

За пръв път пробвах около 5-6 клас. Пушихме трева и постепенно започнахме да опитваме и други неща. В гимназията пък започнахме да вземаме по-често и по-твърди наркотици. Общо около 12 години употребявах, но осъзнатата, развита зависимост продължи 7-8 години. От април 2008 г. съм чист.

А защо изобщо реши да пробваш?

Най-вече от интерес. Нямах някакви сериозни проблеми, които да са ме подтикнали да започна. Имах няколко приятели, с които се възприемахме като по-развити от останалите ученици и бяхме предразположени към това да опитваме подобни неща.

Кога осъзна, че си наркозависим?

Осъзнаването дойде много късно, чак когато зависимостта беше вече развита. Тогава започнаха истинските проблеми - липсата на пари, кражбите, сериозните трудности в семейството. Още в началото съществуваха, но не им обръщах сериозно внимание.

Родителите ти знаеха ли, че взимаш наркотици?

В началото не знаеха. Разбраха, чак когато започнах да изнасям пари и техника от вкъщи. Тогава за пръв път се запознаха със същността на проблема.

Ти си от Буграс. Как разбра за отец Георги и това, с което той се занимава?

Научих за него от един мой приятел, с когото през цялото време употребявахме заедно. Той първи отиде при отец Георги в ПЦДОН "Св. Боян Енравота" и след около година разбрах, че вече е преминал програмата и е преодолял наркозависимостта си.

Кой ти даде стимул да започнеш лечението си в центъра?

Тогавашната ми приятелка, днес моя съпруга, ми въздейства, за да взема решението да започна да се лекувам. Тогава бях в много лошо състояние – тежах 60 кг., през последните месеци употребявах хероин и кокаин, не бях спал много време. Тъй като приемът в центъра става след като са преминали всички физически абстиненции, заминах за Варна и отидох в отделението за детоксикация. Там отказаха да ме приемат. Казаха, че съм толкова зле, че ако остана там, може да умра. Нямам обяснение за това. Тогава родителите ми ме заведоха в планината, за да нямам достъп до наркотици и да мога да се изчистя.

В какво физическо състояние беше, когато започна лечението си?

В много лошо състояние, дори нямам ясен спомен. Месеците преди това бях употребявал хероин и кокаин. Две години вземах субститол, което е заместник на метадона. Заместващите субстанции развиват още по тежка зависимост и въпреки че бях чист при постъпването си в центъра, бях преминал през най-тежките кризи. Целият екип на отец Георги, включително и момчетата, които по това време се лекуваха там, ми помогнаха много.

Какви бяха условията на живот в центъра?

Условията в центъра бяха напълно задоволителни – имаше баня, тоалетна, спално помещение, напълно обзаведена кухня, печка за отопление.

Как уплътняваше деня си по време на лечението?

По време на деветмесечната рехабилитация никой не се ангажира с това сам да запълва времето си. Има трудова заетост, която върви ръка за ръка с духовното обгрижване, а ние просто изпълняваме. Времето на всички беше напълно уплътнено, от нас се изискваше единствено да изпълняваме задълженията си съвестно и отговорно. От своя страна екипът следеше дали си вършим добре работата, дали се опитваме да се скатаем. Всяка една проява в ежедневието е важна за рехабилитацията.

Методите на лечение в центъра на отец Георги са пряко свързани с религията. Беше ли вярващ, когато реши да се лекуваш там?

На по-големите празници родителите ми ме водеха на църква, а на Бъдни вечер майка ми казваше молитвата "Отче наш", така че имах известна привързаност към българската църква, но да съм вярвал истински, че Бог помага – не.

Това промени ли се впоследствие?

Да. Всъщност в това е основата на лечението или по-скоро на промяната. Умишлено използвам думата "промяна", защото повярвайки в съществуването на Бог, се случват много промени в начина на мислене и начина на живот. Придобиват се нови и полезни навици, свързани с изповядването на вярата, които съответно оформят характера. Вследствие на това, че си повярвал, се променяш целият, променят се идеите ти.

С какво отец Георги спечели доверието ти?

Беше напълно открит с нас и въпреки че никога не е бил зависим, много добре познаваше същността на проблема. Проявите на зависимостта при всички са едни и същи. Например, ако нямаш пари, знаеш, че трябва да откраднеш, манипулираш хората, лъжеш ги. Ние всички бяхме лъжци в този момент и отец Георги много добре знаеше това. Не се опитваше да ни лъже и ние му се доверихме.

Тежко ли беше лечението? Искал ли си да зарежеш всичко и да си тръгнеш?

Да. През първите месеци дори исках да се надрусам, но интересното е, че бях ентусиазиран от промяната, която преживявах, имайки предвид, че вече много дълго бях зависим.

Има един психологически момент около третия месец на лечението. Това е периодът, в който човек смята, че вече е добре и може да постигне всичко. Тогава решава да напусне центъра и да вземе живота в свои ръце. Това обаче е заблуда. Може да се каже, че който успее да преодолее тази криза и да остане в програмата след третия месец, тогава започва истинската, качествената промяна в мисленето и осъзнаването на проблема в дълбочина.

Преодоля ли тази криза?

Да, слава Богу! Отец Георги ми се обади по телефона и с огромна мощ ме върна в реалността и съответно в центъра. Добре, че разговорът беше по телефона (смее се). Много съм му благодарен, че не ме остави да си тръгна.

В какви отношения сте днес с отец Георги?

Често се чуваме и то не само във връзка с програмата за духовно обгрижване, понеже аз работя там – отговорник съм на екипа в модула за ресоциализация. С отец Георги сме в близки, другарски отношения, интересуваме се как сме един-друг, как са семействата ни.

Днес, след като вече не си зависим, съжаляваш ли че някога си се захванал с наркотиците?

Гледам на този период от живота си като на минало. Не знам дали ако това не беше ми се случило, щях да открия Бог и Църквата. По-скоро гледам да си извличам поуки, отколкото да си блъскам главата.

Какво спечели и какво загуби от наркозависимостта си?

Спечелих другари, които останаха до мен и по време на проблемите, и след тях. Загубих малко време от живота си, което не е чак толкова голяма загуба.

С какво се занимаваш днес, освен с работата си в ПЦДОН "Св. Боян Енравота"?

Завърших право в гр. Варна, предстои ми стаж. Възможности за юристите има много, а може и да продължа работата си в центъра.

Трябва много силен характер и хъс, за да продължиш напред. Как успя?

Основното нещо е в помощта, защото ако в живота разчитаме само на себе си, нищо няма да се получи. Нека всеки опита да погледне себе си отстрани - постигнал е някои неща, това е добре, но нека си даде сметка дали щеше да ги постигне без ничия помощ. Трябва да гледаме на живота и постиженията си малко по-смирено.

Спомена, че си женен. Какво е семейството ти?

Да, имам жена и син, който е на две годинки и половина.

ДИВ блиц:

Давам: Обич
Искам: Обич
Взимам: Каквото ми дадат (смее се)