Фоторазходка из българската авиационна история 12

Още от зората на авиацията България е била част от тази дисциплина и е записала името си, ако не със златни, то поне с достатъчно бляскави букви в историята ѝ. Първото въздухоплавателно отделение, снабдено с разузнавателни дирижабли, е създадено през 1906 г. Първия самолет получаваме 6 години по-късно - през 1912 г. Вече нищо не може да застане на пътя на българските авиатори, устремили се към висините...

Разбира се, колкото и смел да е един летец, той не е би бил това, което е без своя самолет. Предлагаме ви да се разходим отново из алеите на Музея на авиацията в Крумово, за да се срещнем отблизо с някои от знаковите машини, летели в родното небе.

Лаз-7М

Започваме разходката с един експонат с особено значение за българската авиационна история - Лаз-7М. Самолетът е конструиран, изработен и изпитан в Държавната самолетна фабрика в Ловеч, под ръководството на главния инженер Цветан Лазаров. Това е най-масово произвежданият български самолет до закриването на фабриката през 1954 г. Предназначен е за първоначално обучение и тренировки по изпълняване на фигури от висшия пилотаж.

Arado-196 A3 "Акула"

Втората световна война е представена с най-ценния експонат на музея в Крумово - единственият запазен в света немски хидроплан Arado196. България получава от Германия 12 подобни самолета, които изпълняват различни бойни задачи до 1943 г. След снемането му от въоръжение показаният тук експонат е предоставен на Военноморския музей във Варна, но през 80-те години е свален от експозицията и дълго събира прах в хангарите на едно поделение край града. Там е и открит от сътрудниците на авиационния музей. Днес експонатът е основно реставриран и може да бъде видян в оригиналния си външен вид.

"Летящият танк" Ил-2

Ил-2 е щурмови самолет от Втората световна война, известен с прозвището си "летящият танк", което си спечелва заради невероятната му издръжливост на попадения. Той е и един от символите на съветското оръжие от този период. В България танкът се понася на крилата си през 1945 г. и защитава родното небе почти 10 години - до 1954 г.

Бомбардировачът Ту-2

Още един уникален експонат от годините на Втората световна война е бомбардировачът Ту-2. За нуждите на минно-торпедната авиация България получава торпедоносната версия на този самолет. Първите 12 пристигат на летището в Балчик през 1947 г. Това са основно самолети-ветерани, все още носещи белези от битките, в които са участвали.

Антонов Ан-2 "Баба Ана"

Товарното магаре на страните от бившия съветски блок, Ан-2 се произвежда серийно от 1947 г.

Най-големият едномоторен двуплощник в света е способен да излита от труднодостъпни летища, поради което намира широко приложение в селскостопанската и транспортната авиация.

В България е използван най-вече като аграрен самолет, но е добре познат и на парашутистите.

Лисунов Ли-2

Транспортният Ли-2 е съветска лицензна версия на американския DC-3 (в разработката на американеца участва българският авиоинженер Асен Йорданов). Произвеждан е между 1939 и 1952 г. Българската държава притежава 10 самолета от пътническия вариант, използвани от 1946-а до началото на 60-те години.

Два самолета от този вид обслужват и първата българска международна авиолиния София-Белград-Будапеща-Прага, открита на 13 февруари 1948 г. Полет, който не протича гладко - над Пирот заради вода в горивото двигателите на самолета отказват и благодарение на професионалната реакция на пилотите и качествата на самолета да планира, той се връща на летището в София, а пътниците са извозени с втората машина.

През 60-те години машините са постепенно заменени със закупуваните от 1956 г. по-модерни Ил-14

Илюшин Ил-14

Ил-14 поема щафетата, предадена му от Ли-2, и се понася гордо като пътнически и военно-транспортен самолет по въздушните пътища, обслужвани от българската държава. Пътническата версия на двумоторния моноплан побира до 26 пасажера, а военната - 32-ма десантчика.

Антонов Ан-24

Следващият от серията транспортни самолети е Ан-24, който замества предшественика си Ил-14. Ан-24 е произведен като пътнически двумоторен моноплан горноплощник, снабден с два турбовитлови двигатели. Превозва до 50 пасажера.

Проектиран е да излита и от необорудвани летища, което допълнително увеличава диапазона му и обяснява симпатиите, които изпитват към него редица африкански държави.

България притежава 4 подобни самолета, два от тях са използвани за правителствени цели и летят до 1974 г. Останалите са военни, но в края на службата им също преминават в гражданската авиация. Показаният тук Ан-24 е преобразуван като детски образователен център, в който се прожектират филми.

Микоян и Гуревич МиГ-15

Изтребителят МиГ-15 заедно с американският F-86 Sabre са първите в света реактивни изтребители със стреловидно крило. МиГ-15 е разработен непосредствено след Втората световна война и е един от най-масовите изтребители с цели 18 000 бройки, произведени за над 40 страни по света. Първите самолети от този тип България получава през 1951 г. Базирани са в авиобазата в Граф Игнатиево и са едни от най-дълго служилите самолети в българските ВВС. 

МиГ-19

МиГ-19 е първият свръхзвуков съветски изтребител и първият от серията "Мигове" (след МиГ-15 и МиГ-19), снабден с два двигателя. Първите 19-ки пристигат в България през 1957 г. и летят в българското небе до 1978 г., когато са заменени от вечния МиГ-21. За периода на службата им в различни инциденти с МиГ-19 загиват 16 български летци.

Су-22

Су-22 е щурмови самолет с изменяема геометрия на крилата. Известен е като единственият самолет от ВВС без аварии. Единственият тип самолет, от който няма загубена машина при катапултиране или катастрофа. Лети над България до 2004 г.

Ми-4

Сред представителите на хеликоптерната авиация на България е и вертолетът Ми-4. Това е военно-транспортен хеликоптер, разработен през 1951 г. Събира 12 десантчика, а екипажът му се състои от 2-ма души. Ми-4 е първият хеликоптер, приет на въоръжение в България. Настоящият експонат се очаква да бъде реставриран до края на тази година.

Ми-8/17

Ми-8 заедно с транспортният му вариант Ми-17 е най-произвежданият хеликоптер в света, използван от над 80 държави. В експлоатация е от 1967 г. като производството му продължава и до днес. Освен за нуждите на военната авиация, България притежава Ми-8/17 и като граждански хеликоптер, с който през 80-те години са изпълнявани полети по редовната линия София-Кърджали и др. В последните години Ми-17 се прочу с участието си при гасенето на пожарите над Витоша през 2012 г.

Ми-24

Ми-24 е поредният култов хеликоптер, произведен от конструкторското бюро на Михаил Леонтович Мил. Приет е на въоръжение в над 40 държави. Ми-24 е щурмови транспортно-боен хеликоптер, който позволява превозването на 8 десантчика и едновременната въздушна поддръжка на войските. Въоръжението му включва една четиристволна роторна картечница ГШГ-7,62, разположена на въртяща се гондола в носа, а външните точки за окачване на въоръжение позволяват монтирането на оръдейни контейнери, снаряди и различни типове ракети. България получава Ми-24 през 1978 г., като това са единствените бойни вертолети, с които българските ВВС разполагат.