Психо фазите, съпътстващи изпускането на смартфона 0

Само този, който няма мобилен телефон, не го е изпускал. Това е 100% валидно за всички хора. Някои имат късмет - телефонът им е по-здрав и издържа на паданията или просто местата, на които се приземява, са по-благосклонни към джаджата. Други хора, в това число и ние самите, явно са родени с тонове малшанс, защото изпуснем ли си смартфона, той моментално се прецаква или дисплеят му така се напуква, че спира да изпълнява функцията си.

Всъщност всеки, който е преживявал тази кофти ситуация, е преминал през няколко фази, неизменно съпътстващи съдбовния миг на изпускане на мобилен телефон на земята. Нека заедно видим кои са те:

Първа фаза: Осъзнаване

Замръзваш на място, коленете ти омекват. Ръката ти все още е във форма за държане на телефон, но телефон няма. Той е на земята. С дисплея надолу. Колебаеш се дали да го вдигнеш, защото се страхуваш какво ще видиш, когато го обърнеш. Клякаш и безпомощно се вглеждаш в джаджата. Вдигаш я. Дисплеят е напукан. Сърцето ти пропуска удар.

Втора фаза: Отричане

Пукнатините върху дисплея, оформени като нежна паяжина, са безспорни. Дори забелязваш видими липси на стъкло. Натискаш произволно копче и дисплеят светва. Олеква ти. След няколкоминутно взиране се убеждаваш, че при определена светлина и наклон на телефона пукнатините почти не се виждат. Отнякъде вадиш кърпичка и започваш да търкаш екрана, но и ти не знаеш защо го правиш. След това пишеш sms и усещаш как дребни стъкълца се забиват в пръстите ти. Но не ти пука - болката изгражда характера, нали така?

Трета фаза: Паника

Да, телефонът работи, но реално е строшен и трябва спешно да вземеш някакви мерки. Разбира се, нямаш пари да си купиш нов. Дори само смяната на целия дисплей ще ти струва майка си и баща си. Започваш да се потиш, защото пари нямаш.

Четвърта фаза: Ярост

Как може да си толкова прост и да си изпуснеш телефона?! Хем си стоеше мирно на бюрото, а ти какво се пресягаш за кафето, идиот такъв! Ти си виновен, че телефонът ти е строшен! Нещастник!

Пета фаза: Тъга

Всеки, с когото се срещнеш занапред, ще разбере какво се е случило на телефона ти. То само по погледа ти си личи. Всеки път, когато погледнеш към пукнатините на дисплея, сърцето ти също се напуква. Но няма как - ще трябва или да оправиш телефона, или да си вземеш нов.

Шеста фаза: Приемане на реалността

Добра сума и разходки из няколко магазина - телефонът ти вече е горд притежател на нов дисплей. Отдъхваш си, но вече не се усмихваш. Защото знаеш горчивата истина - въпрос на време е да го изпуснеш отново и да преживееш този ужас още веднъж.