
Кефим се много на мотористите - от брутално якия начин, по който изглеждат, до това, че могат да летят по пътищата, да се спасяват от задръствания и да свалят мацките само с появата си. За едно нещо обаче не можем да им завиждаме - фактът, че при тях катастрофите са особено опасни. Колкото и добре да са екипирани, колкото и цивилизовано да карат, падането винаги носи сериозен риск. Когато им се случи да се изтърсят сравнително леко и да се отърват от сериозни наранявания, мотористите обикновено изтъкват едно от следните седем оправдания:
1. "Заклевам се, че изскочи изневиделица. Карах си аз, мислех си за моите си неща и изведнъж се появи тая чайка и се заби в мен, точно когато завивах. Удари ме по ръката и аз паднах."
2. "Ко*еле, всеки ден карам по тоя път за работа, разбираш ли ме. Така че много добре знам какъв е пътят. Тая сутрин обаче някой олигофрен беше изсипал чакъл баш на завоя и моторът ми поднесе..."
3. "И колата зави към мен, точно когато тръгнах да се престроявам. Ама карах с не повече от 140, нали се сещаш. А оня се беше засвяткал, ненормалникът..."
4. "Светеха ми в очите с фаровете и нищо не видях."
5. "Ето затова не си давам мотора и не обичам да карам чужди. Оня ден се качих на скапаната машина на Киро и понеже не е моята, не можах да спра като хората."
6. "Братле, беше заледено!"
7. "Просто не съм свикнал още с новата машина и дадох малко повече газ, моторът се изправи на задна гума и аз се изтресох."
Пичове, разбираме, че когато се качите на моторите си, адреналинът започва да мисли и действа вместо вас, но бъдете по-внимателни, за да се кефите по-дълго време на изживяването на две колела.