Моторна емоция: страх и възхищение 0

Да карам мотор или да не карам мотор? Туй е въпросът, който адски много хора около мен си задават. Аз пък не знам какво да ги посъветвам.

От една страна, много харесвам моторите и то без да съм се качвала никога. Возили са ме на скутер, падала съм от скутер, но пак ми харесва. От друга страна обаче моторите ме плашат до смърт. Всичко ми се струва адски нестабилно, всяка неравност, птичка или автомобил ми изглеждат като реална заплаха за живота на моториста.

Всяка вечер в новинарските емисии не пропускат да ни информират за броя загинали по пътя - колко с автомобили, колко с мотори и колко пешеходци. А падането с мотор дори и при по-малка скорост, пак си е адски опасно. Независимо колко и как си се оборудвал, трябва да имаш късмет, за да се отървеш.

Разбира се, има и интелигентни същества, които някак се опитват да не пречат на движението, в града гледат да не карат бързо, за да не станат причина за катастрофа, изрядни са с документи и екипировка и т. н. Може би точно тези съвестни мотористи са положителната част от движещите се на две колела - тази, която не петни репутацията на всички останали.

И въпреки това, моят песимизъм отново се намесва и за мен тук се появява другият важен проблем. Всички останали участници на пътя - с обикновени леки коли, с необикновени спортни автомобили, с джипове, с гоУфове, с бусове и ТИР-ове - те също са опасни. Голяма част от шофиращите по родните пътища не внимава и не пази мотористите. Наричат ги донори, камикадзета, осички и какво ли още не, но понякога дори нарочно им пречат, просто от злоба или от яд.

И кажете ми как тогава да кажа на най-близките си хора: "Вземи си мотор, приятно е, а и аз няма от какво да се притеснявам." Все още съм в позицията на мрънкащото същество. Гледам много-много да не се говори на тази тема, а тайно допълвам към израза "Далече от очите, далече от сърцето" и ушите.

Днес обаче попаднах на едно видео, което в три кратки минути казва ясно къде е магията на това да караш мотор. Клипът не сочи с пръст, нито пропагандира някакъв морал или крайни идеи, а по-скоро спокойно обяснява красотата на скоростта, пътя и всичко, което се случва около теб, когато си яхнал мотора. Не знам на вас как ще ви подейства видеото в края на текста, но мен ме обезоръжи тотално. Страхът ми се смеси с възхищение и образува амалгама, която може би се нарича адреналин.