Until Dawn – знам какво игра това лято... 0

Неочаквано, Until Dawn се оказа една от най-приятните гейм изненади за годината. Продуктът на Supermassive Games е не само един от най-забавните дигитални продукти за 2015 г., но и предвестник на бъдещето на слашър жанра. Последният, ако си малко по-млад, беше ултра популярен в кино формата жанр през 80-те и началото на 90-те години на миналия век.

Именно от ленти като "Писък", "Петък 13-ти", "Знам какво направи миналото лято", "Cabin in the Woods", "Evil Dead" и др. е вдъхновена творбата на Supermassive Games. Британците обаче дават и нещо уникално от себе си, а крайният резултат е меко казано запомнящ се.

Until Dawn съдържа всички клишета, двупластни персонажи, безумни избори и кървавица на корем, на които се забавляват милионите почитатели на преждеспоменатите ленти.

Голямата разлика с кино продуктите, естествено, се състои в дадената на играча възможност не само да придвижва отделните персонажи, а до голяма степен да влияе на сюжетното развитие посредством своите избори.

Най-вече заради последните ще стигна дотам да нарека Until Dawn една от най-добрите парти игри от нова генерация. Защото практически всеки може да си избере персонаж и заедно с ваши приятели да си навържете вашата сюжетна линия на база техните избори. Идеята е всеки да взима въпросните избори със своя мозъчен апарат. И дали ще се съобразява с избора на останалите да си остане негово лично решение.

А те, изборите, действително имат значение за това кой ще оцелее и кой ще бъде разфасован. За щастие, за оцеляването на всички персонажи на финала на играта Supermassive Games изискват и щателно изследване на света за улики и бързи пръсти при qte моментите.

Сюжетната линия, очаквано, е приятно клиширана – след злополучен уикенд на вилата на богаташко хлапе, същата банда се връща година по-късно на териториите на споменатата постройка, където клането спокойно си е чакало последните 356 дни.

Зад сценария на играта стоят майсторите на хоръра Лари Фесенден (участващ и като персонаж в играта) и Греъм Резник. Въпросните са изплели една особено развлекателна мрежа от обрати и изненадващи развития. Обратите, вероятно ще бъдат доловени от мнозина, но в същото време Until Dawn има шанс да изненада също толкова играчи с начина, по който се развиват дадени сюжетни събития. Нещо повече – въпреки особено дразнещите в началото персонажи, след първата половина на Until Dawn не само ще започне да ти пука за участта им, но и голяма част от тях ще претърпят меко казано неочаквано израстване като образи.

Освен споменатите избори, геймплейът се характеризира с щателно изследване на света, който пък от своя страна крие значително количество улики, които не само ще разкрият тъмната истина на Blackwood Pines, но и ще бъдат фактор при определянето на това кой от осемте главни персонажа ще оцелее. Споменатите qte-а пък ще решат и съдбата на някои от второстепенните керъктъри.

Цялата игра е представена в трето лице, а изключително филмовата камера е съобразена с изискванията за слашър жанра. Въпросната камера невинаги е динамична (често пъти е статична), но винаги представя цялата сцена, все едно персонажите са наблюдавани от някого.

Сам ("главната" героиня) и компания могат да тичат, прибират различни предмети, а когато се налага, да използват хладни и огнестрелни оръжия.

Изключително иновативно дизайнерско решение са тотемите, които откриват персонажите по време на своето обхождане на не особено приветливата планина, на териториите на която се развива действието. Въпросните тотеми (подредени в няколко различни категории) реално предсказват бъдещето, което може и да споходи главните действащи лица. То обаче може да бъде избегнато от играча, в зависимост от действията и решенията, които взема по пътя си. Всеки тотем предлага видео кадри с продължителност 4-5 секунди, които чертаят участта на отделните герои. Кадрите никога не показват достатъчно, че да избегнете лесно неприятна участ, но пък могат да бъдат изключително полезни. Прочее, с тяхна помощ при първото си преминаване през играта успях да спася абсолютно всички персонажи.

Продължителността на Until Dawn е точно половин денонощие, но предвид различните финали може (и трябва) да се изиграе поне два пъти. Според Supermassive Games съществуват около 200 финала, но според мен голяма част от въпросните ще бъдат с безкрайно минорни промени.

Визията на играта е отвинтваща, а PS4-ката - адекватно изцедена. Използваният графичен енджин на Killzone: Shadow Fall е един от най-добрите модерни инструменти за изобразяване на реалистична визия и го доказва по категоричен начин в Until Dawn. Моушън кепчърът е изключително адекватен и въпреки че мимиките и жестовете на персонажите понякога са една идея по-странни (може би е търсен ефект?), Сам, Майк и компания определено са от най-реалистичните персонажи, облечени в дигитална кожа и доспехи. Динамичното осветление и изключителният детайл на околната среда доизграждат една от най-ефектните визуални изработки в рамките на моментната генерация.

Звукът също троши зъби, а саундтракът на Джейсън Грейвс (The Order: 1886, Tomb Raider и Dead Space серията) създава перфектен съспенс.

Истината е, че единственият по-сериозен проблем на Until Dawn е, че е твърде нишова. Тоест, независимо от качествата, които притежава, ако не долюбваш слашъри, то най-вероятно ще я пропуснеш с лека ръка. Което ще бъде наистина жалко, предвид всичко написано до този момент в текста.

А, за малко да пропусна – една от централните роли (и поредна причина да дадеш шанс на продукта на Supermassive Games) в Until Dawn, е поверена на особено големия Питър Стормеър.