OLD BUT GOLD: Tyrian 0

Лелеее, това беше най-добрата "двойна" игра в реално време, която съм играл в ранните си тийнеджърски години. Сядаме две хлапета на компютъра, едното хваща мишката, другото клавиатурата и цъкаме старт. Две космически корабчета се появяват на екрана и той започва да се движи, като междувременно по него се появяват всякакви "лоши" гадини и бонуси. Първите се опитват да те убият, вторите те правят по-силни.

Да, това е втората игра, която ще ви представим в нашата поредица "стари, но златни". И подобно на Jazz Jackrabbit 2 отново обръщаме малко повече внимание на съвместната игра на двама души на един компютър. Multiplayer вълната ни държи още от нашата класация за най-добри "hot-seat" игри, но в съзнанието ни вече ясно се очертават заглавията на някои още по-култови single player игри, за които съвсем скоро ще ви припомним.

Сериозното предимство на Tyrian и последвалото продължение Tyrian 2000 бе именно в динамиката на геймплея. Игрицата въобще не бе статична и на момента изискваше от геймъра да демонстрира сериозни рефлекси с китката или пръстите (мишката или клавиатурата). И така десетки нива, в които вашите космически изтребители помитат вражеските флотилии, а на всеки 15-20 и БОСА! Ултиматният лош в случая винаги беше поне десет пъти по-голям от вашите мижави совалчици, но с много движение цъкане и щракане доброто винаги тържествуваше.

След часове усилена игра, "сейв" - "лоуд" - "сейв" - "лоуд", а понякога и чист "рестарт", с колегата стигате до края на вселената, където ви чака поредната огромна гад, която примерно трябва да унищожите в пет нива, защото на всяко се справяте поотделно с нейни ключови компоненти и оръжия или нещо такова. Идеята е, че двама човека, рамо до рамо пред монитора кликат и блъскат по мишки и клавиатури със зверски хъс, придружен с цветущи псувни към "пипалестите родители от женски пол" на всите галактически боклуци, които се опитват да ви спрат (като сме хлапета не можем да псуваме ли?).

Интересът към Tyrian никога не умря, но от Epic MegaGames така и не успяха да впишат тази космическа епопея в изискванията на модерния гейминг - 3D графика, по-реална физика и т.н. глупости, които само ти развалят удоволствието от класическата "аркадна" (arcade) игрица. Въпреки това Tyrian и неговият необятен Космос са изписани със златни букви в историята на компютърните игри и в нашето геймърско съзнание.

Сигурни сме, че след Jazz Jackrabbit 2 и Tyrian 2000 и вие се сещате за подобни игрици, които сте цъкали до скъсване с брат си, сестра си или най-добрия си приятел. А тези две заглавия са само капки в необятното море на игрите от края на миналия и началото на този век, които завинаги ще останат в сърцата ни като най-доброто от най-доброто, от най-доброто.